Една удовица била много убава. Често одила у гората да сбира дърва

Днеска така, утре така. Ви­дел я горскио и я аресал. - Невесто, не сбирай дърва тука! Има голема мечка, да не стане некоя беля!

Не го послушала и продължила. Еднаж горскио земал кожух, препраил се на мечка. Удовицата пак се била навела да сбира и он я улови от отзад. Уплашила се же­ната и едва продумала:

- Яж ме, мечко! Колко по ме ядеш, толко по-арно ми стае!

52

Един горски фанал катерица у гората, турил я у залупци. Ошел си дома. Жена му била много любопитна и рекъл да я изпита.

- Слушай, фанал съм див кур у гората. Да не си смеяла да го отвориш!

Едва чекала да излезне, земе залупците, та право при кумицата.

- Кумице, ела! Мъжо фанал див кур. Ела да видиме какво е това чудо!

Отворили залупците и катерицата се укатери у един орех. Не видели що е.

- Алеле, кумице, изпущиме куро! Мойо че ме утепа.

- Не бой се, кумачке, че го мамиме!

Дигнали литаците.

- Пути, пути, пути, на! Ела ми, ела, див куре! Кеф ти моята, кеф ти кумичкината. Ела ни, див куре!

53

Един мъж и една жена се надумали пари що съберат да ги нижат на един конец. Надумали се като одат некъде, да зимат от них, ама да се знае кой на кого дава и защо. Арно, ама мъжо сакал на една комшийка. Се ю сакал, та ю сакал. Днеска така, ютре така и жената кандисала.

- Айде - рекла, - у петок срещу събота, у тая и тая плевня че улезнеме, ама нема да думаме, да не ни чуе некой! Като си пойдем, ти един час по мене че седиш! Са­мо илядо лева че носиш.

Казала така и се надумала с жената на мъжо.

- Мъж ти ми сака еве от неколко време. Обещах му, ама ти че одиш у тая и тая плевня.

- Леле, не смеем! Како че е! - рекла жената.

- Я съм му казала да не вревиме. Какво сака нека ти праи!

Дошло петок срещу събота и мъжо земал от навър-вените пари. Заебали се, стананало му убаво и рекъл:

- Е, те това е путка, не е като на мойта!

Свършили работа, а жена му си ойде и легнала. Приб­рал се мъжо и я буди.

- Не ме закачай, сън съм засънувала. У тая и тая плевня ойдох и те какви пари ми даде тоя що ме оноде. Съ­що като нашите!

Погледнал парите мъжо и рече:

- Значи и твоята путка е като на комшийката. Нема да се излагам да дрънчим друг път!

54

Двама вишли царицата и много им аресала. Днеска я гледат, утре я гледат. Забележила ги царицата и ги окнала. Извадила две яйца, бели.

- Я ми кажете еднакви ли са яйцата!

- Еднакви са.

Земала едното, нашарила го.

- Кое е по-убаво?

- Шареното.

- Аресуе ви по-шареното, ама каква пичка носи ца­рица, такава пичка носи и свинярица!

55

Един свекър, циганин, си ишел по снау и викал:

- Дай малко на тате! Дай малко на тате!

- У-у, тате, па срамота е! - И казала на свекърва си.

Свекървата рекла:

- Обещай му, па место ти, я че идем.

На вечерту отишла там жена му, а он мисльил - снаа-та е. Па ка почел:

- А милото путе! На тате сладкото путе! А я съм за­късал с едну дърту вещерицу!

И ю тури огърлицу на гушу.

После она си отишла и си легла. На ютрото си тури­ла огърлицуту и човек се утрещи.

- Одека имаш тую огърлицу?

- Ти ми я даде синочка у сламуту!

-Ти ли беше, дърта ориспио? Чудим се защо ми кликаше куро шляк - шляк!

56

Един овчар си пасъл билюко, а на един доктор му се прияло овчо кисело млеко и отишел при овчаро. Намузъл овчаро млеко и го качи на оная работа да го преме­ри. Днеска така - ютре така; те ти кило, те ти две кила. Мери си като кантар. Добре, ама докторо отишел некъде и за млеко отишла жена му. Намузъл млеко и че го мери, нема как. Погледала жената, па рекла:

- Овчарко, айде и мене премери!

- Да те премерим, ама нема къде да те закачим.

- Че ме закачиш на путката!

Закачи я он и я премери. Убаво я премерил. След вре­ме кантаро отказал. Дошел си докторо и отишел за мле­ко. Като го видел овчаро, рекъл:

- Ти не заслужаваш да ти давам млеко.

- Защо, човече?

- Оти прати докторицата, та ми строши кантаро?

57

Един таков, невишел свет, остарел, а жена не познал. Заумирал. Почнали да се събирал окол него мъже, жени. А он - нема, нема, па каже:

- Пи-и. . .

Нема, нема:

- Пи-и-и. . .

Една жена имало, рекла на другите:

- Я излезнете, да останеме сами!

Они си излезнали, а она се загольи. Он се протегне, фане я отдоле, усмине се и рече:

- Пи-и-и. . . !

И предал душа. Видел пи.

58

Мъж и жена жняли. Гяволо дошъл и рекъл:

- До довечера, ако не ожньете, че ви земем ньивата!

- Леле-мале? - завайкал се мъжо.

- Не бой се! - рекла жената.

Два пъти одила до селото и на третио донесла влак­но от путе.

Застъмнувало се, и те ти иде гяволо, а жената седна­ла и го изправя: плюне - заглади, плюне - заглади, а оно по-къдраво стае.

- Защо не сте ожняли?

- Те тука се зафанах, та затова! Ако го изправиш то­ва влакно - земи ньивата!

Седнал гяволо и гладил, гладил - не се изправя.

- Ако искаш, има още криви влакна за изправянье! - рекла жената.

И им останала ньивата.

59

Един човек си орал на ньивата. Минал гявол и рекъл:

- Човече, до ютре вечер, ако не ми намериш такова животно къде не съм виждал, че те онодем, ако намериш - ти че ме ръгнеш!

Почудил се човеко как да е. Отишел си дома уилен.

- Защо си уилен, мъжо?

- Така и така, гяволо че ме оноде, ако не найдем жи­вотно, къде не е видувал.

- Трай си, мъжо. Ти си ойди утре на оранье, я че из­мислим нещо!

Отишел на оранье мъжо и жената донесла ручок. Поапнали. Жената се загольи и се напупи.

- А, сега, мъжо, покри ми гърбо и главата с шума!

Те ти иде гяволо.

- Намери ли животно?

- Намерих!

- Дека е?

И мъжо го отведе при задницата на жена му.

- Алеле, леле! Верно такова животно с такава голема цървена уста ураснала не съм видувал.

И мъжо му го отсвири.

Добре, ама умрел. Отишел у райо, а Свети Петър го пратил при гяволо. Гяволо като го видел, рекъл:

- А-а, ти ме оноде на земята, нечем и тука! Отивай у райо!

60

Един отишел на орнье. Дошла мечката и вика:

- Е, орачо, сега какво да те правим като си у мойта ньива? Да те изедем освен?

- Немой ме мецо, като приберем житото че се наплатим!

Минало време, прибрал житото. Мечката чекала, чекала – нема го. Есента мечката пак отива на нивата, а орачо се грее на огин.

- Е, орачо, сега?

- Немой ме мецо, добро че ти направим, та цел свет че те ареса.

- Какво добро?

- Че те накъдрим, ама требе да ти вържем краката!

Вързал я, нагорел копралята у огино и почнал с нея по гърбо. Не я къдри, а я гори. Мечката се отвърже, бега и рове.

По това време една сврака се завъртела около орачо, ако има нещо ядене да докачи. А-а, рекъл си орачо, сега че те оправим! Вади оная работа и я тура на воището и едно жегло от яремо държи у десната ръка зад гърбо. Вика:

- Овай кари, щарен пипи – иси салам, нанай жегло!

Чекал да кацне да си клюцне от патката, та да я гости с жеглото. Пришла свраката и он удари, та й строши нодзете. Литнала е гледа мечката да рове.

- Защо плачеш, бабо Мецо?

- Един орач ме излъга да ме къдри, та гърбо много ме боли!

- И мене ме излъга с един салам. Кацнах да клюцнем от него, а он ми преби нодзете.

По това време при орачо прилетел комар. Бръм-бръм! Орачо го фане.

- Абе животинче малко, какво да те правим? Я да ти заврем сламка у гъзо да бръмчиш по-силно.!

Фръкнал комаро и гледа мечката и свраката да плачат. Седнал да плаче и он. И те ти стопанката минала край тех, носи погача и печено пиле на орачо.

- Я да видиме сега какво че я прави тая убавица! – рекли тримата.

Седнали орачо и жената да яда, а орачо рекъл::

- Море, я първо да се онодеме, па после че ядеме!- и почнала борба.

Мечката вика:

- Леле, леле, почна да я къдри!

Дига й краката, и свраката вика:

- Леле, леле, почна да и чупи краката!

И вече почва оноденьето.

- Леле, леле, тоя и завира сламка у гъзо! – викнал комаро.

Тримата побегнали да ги не забере наново орачо.

61

Имало едно време един от Байкалско. На Пантелеймон требвало да одат на събор у Земен, а он нещо се ядосал и натепал жена си. Она рекла:

- Нема па да ти одим на собор, утре че си берем гръсниците у блатото!

- Прави що знаеш!

Ама става рано, отива у гръстниците на другио ден и си сваля панталоните. Жената влиза у гръстниците и като вишла това, рича:

- Леле, прости ми отче Панталеймоне, дойдох да работим на твойо ден, ама веднъг си тръгвам!

А он рекъл:

- Че ти простим, ама ме цуни по образите!

Она приде, прекръсти се, цалива го отзад и си тръгва. Мъжо я изпреварил и си лега. Те ти иде си и она.

- Човече, стига лежа, стани да идеме на собор!

- Нали ойде гръсници да береш!

- Още са зелени.

Облекли се и тръгнали. Жената пита:

- Мъжо, ти виждал ли си истински Панталеймон?

- Не съм! Защо?

- Мани, мани. Яз го видох сабале у гръсниците. Един мутрес таков, бузи му дуристрашни, окембасил нос надоле и църни мустаци.

- Леле жено, ти като млада не си ме цаливала у уста, ама сабале ме цалива по гъзо!

- У-у, Господ да те посече! Я се зачудих одека ми е позната миризмата!

62

Имало двама братя воденичари. Един ден рекли:

- Айде сега нема навалица, че оставеме жите да срещат мливари, а ние да поработиме у полето.

- А така, сега че си поръчам да ми дойде ебачо!- помислила си по- маненката воденичарка.

Дошъл ебачо, насеца я и си отиде.

- Леле, леле, кака ако го е видела и каже на мойо, мое чудо та ничие!

И викне от долната воденица:

- Како, како, видели ма кой ме еба?

- А-а, много съм гледала, па и от горната воденица нече да го видим!

- У-у, кака не ме е вишла!

Оно и при каката имало ебач, ама она си траяла.

63

Водениците на двама били една над друга. Воденичаро от горната воденица бил мераклия на воденичарката от долната воденица. Една вечер, като легнал при не­вестата, горнио воденичар рекъл:

- Жено, ама май ти нема путката! Да не ти е паднала у вадата като пра? - и почнал да бута у мекото между двете дупки.

- Леле-леле, па може!

- Утре да идеш у градо да ти направат нова путка, а я че потражим твоята у вадата!

Сабаленто завил ногавици и почнал да рие у вадата между двете воденици - да обраща камънье, да рие с пръчка. Видел го долнио воденичар.

- Що тражиш? - питал.

- Остави, вчера жената като прала, си загубила пут­ката у вадата.

-Бре!

Ошел си долнио воденичар и казал на жена си що се е случило на горната воденичарка. А она рича:

- А, така! Па она се е залепила за мойта. Снощи ка­то отидох да се замием на вадата, току нещо се залепи връз мойта. Ка гледам - още една путка. Ама трай си, сега като се умори едната, че обърнеш на другата. Две путки че си имаш!

- Я да видим!

Она се натърти.

- Бре, верно две! Ама сега яз едва се оправям с една, а с двете не знам как че е. Я да му върнеме на комшията неговата.

Жената уж се придърпала.

-Море, мъжо, я си я отлепи ти!

Опитал воденичаро, ама не станало. Отишел при горнио воденичар.

- Комши, намери се путката на жена ти. Снощи се залепила връз путката на мойта жена. Ела да си я земеш!

Отишли. Воденичарката се напупила и горнио воденичар помами путката с пръсти, ама не се отлепуе.

- Братко, казуй сега! Що да праим?

- Я си изкарай твойо и си я помами..

Извадил Го горнио воденичар и мами:

- Ела си пути, ела си!

Нищо.

- Слушай,- рекъл долнио воденичар,- я я нанижи та да разбере кой и е сайбията!

Горнио воденичар това и чекал и убаво насеца воденичарката от долната воденица.

64

Имало една сербез свекърва. Казала на снаа си:

А си строшила нещо, а нещо си направила, че разберем!

Плашила я.

Пратила я един път за вода с две стомнета да я изпита. По обаче гледа един айгър гърчи една кобила. Напърчил паламар и муши, ама не може да уцели дупката.

- Не така, не така!- вика снаата и разтвара ръцете с бърдетата.

Като го намаал, она:

- А, така! – тресне стомнетата, та от тех останали само дръжките. Ич и не сетила за свекървата.

65

Прочул се един старец че оправя убаво. Одила тая, одила оная. Една от селото турила капа и она отива. Оправил я старецо, ама не останала доволна.

- Леле, дедо, толко си прочут, а аз останах недоволна.

- Слушай невесто, аз имам неколко – за манечки един, да ги не убием, за гражданките малко по-голем, а за селянките – най-голем.

Она рекла:

- Дедо, не ме гледай че съм с капела и аз съм от село!

66

Една сека сутрин пишила барата и водата у нойната градина водила. На комшиите им дошло до гуша и мъжо вика:

- Море, че я фанем сутрин како се е напупила и че я насецам у гъзо!

- А така, мъжо! Че види она.

Една сутрин двамата се заложили и оная как си била по риза и наведена, мъжо се излети и прас! отзад. Жена му пришла да види що е станало и почнала да реди:

- Елате хора, елате да видите! Изеде тоя мойо! Изеде ме! Елате да видите – не я ебе у гъзо, а у путката!

67

Баба Марта със зълва си отишли на Витоша и там един овчар. Правил се на нем, не говори. Посакал си от двете със ръце.

- Що па да не му дадеме, нема да каже на никого!

Оправил и двете, тръгнали си, а он:

- Кога пак че минете, да го наточим?- издал се.

И ела да видиш. Като се разфучала тая баба Марта, като завеяла, замразила сичко. Така овчаро и овците станали морени.

68

Какво казват като влезнат в разбой мома, невеста, вдовица и бабичка.

Момата пуска налево совалката и вика - На путчице! Пуска надесно – на путчице! Дърпа бърдото – уйчец, уйчец!

Невестата вика:

- По пет, по шес пъти! –налево. По пет, по шес пъти!- на десно. Дърпа бърдото: Луп, луп!

Вдовицата:

- Сегиз, тогиз! Сегиз, тогиз! Трес, трес!

Бабичката:

- Ич ме не бвва! Ич ме не бива! И-и-и-и-ч!

69

Едън овчар се оженьил, па бил много будала - вечер­та си ошел при овце, на търлу. Спал си при овците, не доодил при невестата. Невестата се си била уилна. Сретъл я кум неколико пути.

- Кумаче, защо си невесела?

- Нищо нема, куме!

Кумът наредил жена си:

- Че идеш да видиш, она на мене нема да каже!

Питала кумицата, и му казала:

- Що да ти кажем! От как са се оженьили, он при ов­ци лежи. Как си е дошла - така си е!

Кумът сретъл младоженята.

- Че дойдем тая вечер у вас. Да си дома, да не си на търлу!

Кумът свирил у кеменче и си го понел. Ошъл при младите:

- Кум що каже, сичко се слуша! Че ме слушате ли?

- Че те слушаме!

Рекъл на кумачуту:

- Че туриш едно църдже на земи, че легнеш и че диг­неш ногье! Ти, младоженьо, видиш ли тая дупка? Че я за­тискаш!

- Ама нема със що! А и не могу.

- Има със що. С куро че я затискаш!

И младоженята почел да затиска дупку, а кумът сви­рил у кеменчето. По едно време младоженята закликал:

- Ситно, куме! Ситно, ситно!

70

Една млада невеста била. Кумът и върльил мерак и пришъл при нея.

- Кумачке, да напраиме така и така, чума да излезне от село!

Дигъл й литакът и почел неколико пути така окол колото - чума да излезне от селото. Сетила се невестата, па рекла:

- Карай, куме, право у колото, да попукат сички у се­лото!