Онемяло време
Как странно е устроен човек... Дадените обещания бледнеят и глупавата мисъл, че времето ни принадлежи, че все ще успеем някакси да наваксаме пропуснатото, неусетно отнема от волята ни. А волята е онази странна, инатяща се сила, която ни захранва с ярост да противостоим. Да противостоим, гризейки с натрошени зъби окървавените си устни. Да противостоим, гърчейки се в болка от ударите на палача. Да противостоим, опрели гръб о влажния каменен ъгъл, невярващо, безсмислено и залудо питайки с очи
още...
Виж всички статии (69)