Една циганка отива при доктор

Една циганка отива при доктор.

- Докторе, болна съм!

- Имаш ли пари?

- Немам.

- Тогава не може!

- Айде, ако ти казвам гатанка и не познаеш – цериш ме без пари!

- Добре.

- Защо на туй на главата викат коса, а отдоле - въл­на?

Чудил се, чудил, но не отговорил.

- Защо?

- Защото отгоре гребен играе, а от доле вретено пре­де!

Прегледал я докторо и я праща на аптеката. Обажда се на аптекаря.

- Че дойде една циганка и задава гатанки. Отговора е: отгоре гребен играе, отдоле вретено преде.

Отишла циганката.

- Докторо каза да ми дадеш лекарства!

- Имаш ли пари?

- Немам.

- Тогава не може!

- Айде, ако ти казвам гатанка и не познаеш – даваш ми без пари лекарствата!

- Добре.

- Защо косата побелева, а вълната не побелева?

Чудил се, чудил се. Не отговорил.

- Давай лекарствата! Защото на главата има кахъри, а от долу сичко е на майтап.

102

Един рекъл:

- Добро ютро, невесто! Имам уй за твойто место?

- Ако окнем мъжете - че видиш!

- За тебе си е - педа и три пръста! Е по надоле го молят и кокошка му колят!

- Я си музем кравата и си баем на лудата глава...

Кандисала.

103

Един бил много беден и се заборчил при бирникът. Тръгъл бирникът един път у них, а с него и кметът.

- Нема как! Че му правим опис на тоя човек!

- Освен курът да му опишеш?!

Невестата стояла зад вратата и чула.

- Де па немой да ви га дадем! Я съм за Ньега на цело село руку цаливала!

104

Един старец си загубил бабичката. Нашел си друга. Отвел я дома и почнал да и показуе: те тука е сиреньето, те тука е брашното, те тука е пиперо. Залегали си вечер­та.

- Айде, бабо, соблачи се!

- Срам ме е, дедо.

- Айде, бабо!

- Срам ме е! Немам вуна по пичката.

- Ти легни! Докато ти покара вуна, ега ми стане куро!

105

Старец и баба седели до огньището и си говорат за младините.

- Старче, помниш ли първата вечер как не можа да ме ебеш?

- А помниш ли втората вечер как те скинах от ебанье, ама ти се оказа ебана. Помниш ли?

- У –у, старче, та скора ли е било да помним!

106

Старец и баба седат до огньището и бабата пита:

- Ти старче, с колко жени си имал работа?

- Ти си ми първата, бабо! А ти?

- Те, честен кръс, освен тебе друг не познавам!

Карало - варало, тръгнали заедно къде Свети Петър. Пред вратата ги налетели кучища и да ги не закачая бабата бръкне у торбата: един кур - друг кур; един кур - друг кур. А старецо нали само една путка имал, вика:

- Бабо, дай един кур да не ме изеда кучета!

- Да не си си пазил куро некога, сега да не те лая кучища!

107

Една учителка работила у едно село. Една вечер изпущила рейсо и замръкнала при един овчар. Нагостил я що има, а у колибата само две рогожи.

- На коя рогожа да легнем? - попитала даскалицата.

- На коя и да легнеш се един кур те чека!

108

Две жени седат и плетат. Отвънка започва да прели­та снег.

- Че го забельи!

- Че го намаа.

- Че го намаа, па че омекне.

- Че омекне и че се рашляка.

109

Един отишъл зет. Дедото му рекъл да го пита за сичко. Една вечер дедото си легнал уморен, а бабата зами­ла съдове. По едно време зето изтърчал от кошарчето, минал покрай бабата и търчи, търчи, та при дедото.

- Дедо, решил съм да кецам черка ти. Идем да ви­диш добре ли съм го надървил или да го додървуем.

Бабата чула нещо се дума и пита:

- Що си вревите?

- Те тука зето ме пита дали го е надул убаво или да го додървуе!

- Леле, беснику, що разбираш ти от надуен кур! Зетко, друг път мене че питуеш за тия работи.

110

Един ловджия много одил на лов, а нищо не доносил. Жена му почнала да мисли, че оди по невести и почнала да му надумква.

- Добре, утре че те водим с мене, да видиш, че нема нищо за стрелба.

Одили цел ден, одили и нищо не срещнали. Тръгна­ли да си одат и у един храст нещо мръднало.

- Мъжо, стреляй!

Бам! Издрънчала строшена стомна. Отишли да видят и гледат един два метра мъж, лежи.

- А така, май утепахме човек!

- Не си ме утепал. Аз съм дух и добре, че строши стомната, да да ме освободиш. За благодарност кажи три желания да ти изпълним.

- Требва да помислим.

- Докато мислиш, може ли да фръснем жена ти?

- Може!

Седнал да мисли, а оня навил жената и я пита:

- На колко години е мъжа ти?

- На 45.

- И още верва, че има духове затворени у стомна?!

111

Една жена казва на друга.

- Вчера чекаме рейсо и накрайо дойде един длъг, цървен и прекинат. Качиме се. Та ни клати, та ни клати и у наше село се изпразни!

112

Един трета смена миньор се връща рано и пита старец, излезнал пред къщи:

- Върнаа ли се от работа твоите синове?

- Сигурно! Те тука гледам снаите кюмур мочали.

113

Един офицер си имал булче и много му се радвал.

- Много убаво пиче! Само да мога да го позлатим, че го позлатим!

Един път офицеро отива на маневри. Адютанто се преправил и край тех почнал:

- Позлатуем, позлатуем!

Невестата излезнала.

- Какво позлатуеш?

- Позлатуем путки!

- Моя мъж много иска и ако можеш, ела да я позлатиш!

- Легай, най-напред - да я изпильим!

А на нея като и аресало, не му дала да я позлатуе, а само да пильи.

114

Снаата рекла на зълвата:

- Що не земеш да се ожениш?

- Страх ме е!

- От що че те е страх?

- Страх ме е от мъж!

Днеска страх, утре страх, а имали айгър. Отишли да го ранят, а он като го спущил - дуристрашен. Снаата гле­дала, гледала, па рекла:

- Айде, сестрице, да опиташ с коньо!

- Страх ме е!

- Не бой се! Я че връжем куро с конец и като кажеш „олеле" - че го дръпнем!

Вързала снаата конецо, зълвата се надупила на коньо. Он го намаа, а она писнала:

- Олеле, како, сецай конецо, че ми се пръсне гъзецо!

115

На една германка казали, че българите имали голе­ми курци.

- Това добре, ама как че познаем кой е българин?

- Като отидеш при нужнико и че гледаш кой като из­лиза и тогай се запеклюе - те тоя е!

Гледало момето, гледало и видело един старец да прави така.

- Дедо, айде че идеме у нас!

- Ма защо, мило? Не мога.

Не могъл, ама ошел. Нагостила едно убаво и рекла.

- Айде, дедо, да ми свършиш работата!

- Не -можем, дединото!

- Можеш, можеш!

Попипнала го и на дедото станал. Свършил работа.

- Кажи сега, дете, защо беше тоя зор?

- Искам да знам дали мъжо ми като стане колко тебе че си може!

- Дедино, ако тогай найде некое младо като тебе че го ебе, ама тебе нема да може!

116

Един старец не могъл да си оправя бабата. Она окала по него, окала. Он си отишел на коситба. Косил, що косил, и минала една млада невеста. Видела го уморен и рекла:

- Дедо, айде да те водим у нас!

- Дете, я съм изморен! Не можем, та знае ли се.

- Не, че дойдеш!

Съгласил се. Ошли, пийнали, апнали и най-после де­дото се разпущил, размандал оная работа, а она спаружена. Невестата имала куче и го помамила. Намазала с масло дедовото. Кучето лизало, лизало и на дедото му станало. Свършил работа. Затръкне за дома да оправи и бабата.

- Бърже, бабо, давай маслото и доведи кучето!

Намазал го, а кучето апне, та му го отяде.

117

Един зет много аресал баба си и рекъл че я ебе.

Бабата дошла на гости. Невестата и момчето били до комшиите. Бабата седнала до огньището, загреяла се убаво и рекла да дремне. Момчето се върне, легне до баба си под завивките и я забере. Гньел, гньел. Станал и запалил виделото.

- У-у, бабо, извинявай, грешка е станала, я мислех че е жената!

Ебал я, ама ю се извинил.

118

Една се оженьила у богати, а момчето я не пипало. Не може да каже на никого. Едно време на кого да кажеш? Па и никой не я пита.

Улезнала у мазето. Оно сичко има. Дигнала си пола­та.

- Яж, путко, яж! Те ти масло, те ти сиренье, те ти ви­но! Те ти - яж! У тая къща само курец нема да ядеш.

119

Снаа и золва тръгнали рано на пазар и през една ре­ка че минават и така си дигнали полите. Един поп стоял така, та ги гледал.

- А, бре, жени, много рано ги поите вода!

- Да си ял и ти това месо цела нощ, реката че пресу­шиш! - рекла золвата.

- Море, манете това. Вие отдека сте?

- От Заноге.

- О-о, и вас съм ви държал за ноге.

- Ти кой си?

- Бех поп у вашто село, кръщавал съм ви.

- Ти да не беше поп Ми-я-ял!

120

Две сестри си върват и гледат едно магаре го спущило доземи.

- Како, а да си го поделиме! -

- А-а, не! Сакън! Како съм ядосана с никого нищо не делим!

121

Едни жени си вървели. Отдоле се задали мъже на ко­не. Едната рекла:

- Бърже, жени, отдоле идат пияни мъже!

Минали, бара имало. Един от мъжете се изока:

- Ма, како! - към най-старата - като одиш отгоре, що носиш оздоле?

- Носим тас, да поим таквия като вас!

122

Майстори трънчани работили у Кралев дол. Мина­ла циганка. Майсторо я питал.

- Майсторице, като идеш отгоре, що носиш оздоле?

- На майка ти устата, на бащата ти брадата!

123

Граовка се оженила у трънско. Дошло време за леганье. Почнали да я плашат:

- Сега че видиш трънска чурило!

- А-а, че видим я! А он че види граовску мутафку!

124

Едни пътници били спрели да пият вода. Имало не­веста из них.

- Пий, Пене, дай и мене, я че на Гаврига, Гаврига на Заврига, а Заврига на невестата!

Такива им били имената.

125

Мене не ме е, дека ме е; ама ме е, дека ме е, па ка­жат не ме е. Та те там ме е! А мене колко са ме!

126

Трънчанье земали мома от Граово. Гледали първата вечер дали е честна, та да пият блага ракия. Седели, чекали, ама кошулята с кръвта я нема. Свато окне:

- Айде сватове, оно како ние нацървимо кур у граов­ску пичку, ега така они нацърва нож у гергьовско ягне! Дека раня овци - се кости и рогове да сбирая! Жито да сея - крач да крокна клас да сретна!

127

Едън две годин бил войник. Разтужил се за жену и ка­зал:

- Кикво стигнем по пут, че га ловим!

Стигъл едну стару бабу и почел да ю закача.

- Шинко, я съм стара, мани ме!

Добре, ама он си свръшил работу и отминул. Пообърнул се. Арно, ама бабата си държала ногете дигнати.

- Бре, тая така да не е умрела, защо не станюе?

И се повърнал.

- Бабо, мари, оти лежиш?

- Мину едън ко тебе, па ме оноде. Държим си ногете - да се разнесе масълчето по сви кошчини.

- Бабо, дай тогай и я да те онодем!

- У шинко, баба нема жюбе да те уапе. Дай баба да те чуне.

128

Един срещнал една баба и рекъл:

- Колко зъби имаш, толко пъти че те ебем!

- Срамота е, чедо!

Като и станало арно, рекла:

- Море, чедо, я тука още едно коренче има!

129

Един войник се заприбирал. Замръкнал у едно село. Пред една къща седела мома.

- Може ли да преспим?

Момата се опиняла, оти техните ги немало, ама го прибрала. Добре, ама немало що да яда. Войнико казал да заколят прасето.

- А, ако остане от него, наште че познаят!

- Нема да се безпокоиш! Що остане, че ми го нагньетеш у гъзо! - казал войнико.

Верно. Заклали прасето, изпекли го. Яли, яли - оста­нало само главето. Момата бутала, бутала - не влиза.

- Я сега, ти се капупи, може да влезне у твоето дупе!

Наведе се момата и он я забере с неговото главе.

- Скрих го! - рекъл.

Ошел си. Минало се девет месеца и главето се пока­зало.

130

Един войник се връщал от Балканската война и зам­ръкнал у едно село. Отива на чешмата. Дошла една бул­ка.

- Нема ли къде да преспим?

- Може у нас, ама мъжо ми е войник. Освен да ка­жем, че си ми девер!

Отишли у къщата.

- Тате, мамо, деверо дойде! Иде от фронто да види живи ли сме, здрави ли сме.

Заклали пуйка, пили, яли и легнали да спат. Булката я човърка нещо, деверо – и него. А лежал до нея. И поч­нал да я работи. Дедото се протегне да види дали деве­ро лежи мирен. Фане го за куро, та го избрише. Войнико рипне и беж.

Сутринта внуко питал дедо си:

- Дедо, ама къде е чичо?

- Чичо ти ли? Баба ти му закла пуйчица, майка ти му даде путчица, а я му избрисах куреца.

131

Иванчо и Ружа се засакали и се земали. Добре, ама Иванчо си легнал при Ружа като брат при сестра. Мина­ли се неделя-две. Ружа ошла при майкя си да се оплаче:

- Мамо, така не може да се живее, Иванчо ни ме преграща, ни ме обраща. Како че е?

- Че си ойдеш сега и че легнеш болна, а него прати при мене!

Те ти го иде Иванчо.

- Бабо, варкай. Ружа е много болна!

- Нема да доодим. Ти се прибери - че си я гунеш, че си я цунеш, че си я оправиш и че й мине!

Така направил. Ружа се усминала, разшетала, разпояла. Иванчо седнал и почнал да плаче.

- Защо бе, Иванчо? Защо плачеш?

- Е-е, да съм знаял, да съм знаял и мама и тата да оправим, та да са си живи и днеска, а они си умрея мла­ди и зелени!

132

Майка и баща не давали черка си за едно момче. Арно, ама момата си избегала при него, а он бил сиромах, та знае ли се.

Минало се време и майката придумала мъжо си да им иде на гости. Омеси погача и тури гердан жълтици у нея - да си имая. Бащата наметне торбата. У къщата на зет си заварил само щерка си. Играела си оро, пеяла си и си дрънкала с машите:

- Нема солца, нема лепца, само има курца до коленца! И – ху - у, и - ха!

Бащата послушал, погледал и се завръща обратно -убаво си живеяла щерка му. Сретне един циганин и му даде погачата, да го помни. Отишел си дома и жената го пита:

- Даде ли погачата?

- Дадох я. На един циганин. Черка ти песен пое – ни й требе погача, ни нищо!

133

Един замръкнал у едно село. Прибрали го мъж и же­на, ама имали само един креват, та легнал при тех. Сут­ринта си тръгнал и дръпнал настрана домакино.

- Слушай, да знаеш, твоята жена цела нощ ме държа за куро! Да знаеш.

- Знам. Не беше она, я бех. Да не направиш беля!

134

Един младеж искал да си земе чесно и добро моми­че. Избирал, избирал и си аресал едно. Отвел го дома. Соблекли се вече да си легат, а он казал:

- Айде, ерлия! Нова путка - нов клин!

А момето:

- С твойо - тамън сто и един!

135

Нещо не вървело у това село - през година сменява­ли кметовете. Един устискал две-три години. Нема никакви оплаквания. Пратили комисия да видат какво става. Влизат у селото и гледат един жив го влачат къде гроби­щата.

- Къде сте го повлекли?

- Ако се покае до там, че го пущиме, ако не - жив че го копаме!

Отиват у сред село. Свирки, оро, песни - църквата пуна с човеци. Едни влизат, други излизат.

- Що става тука?

- Що става! Никой не искаше да оди на църква и кмето я направи кръчма. Сега се пуни.

- Къде е кмето?

- У кметството.

Отива комисията у кметството. Заключено, а отвът­ре нещо се пъшка. Погледнали през прозорецо - кмето ебе една, а друг ебе него. Свършили и кмето излиза.

- Какво става? - питат го.

- Майцу му ебем! Жената дала молба за развод, оти мъжо не можел да я ебе, а мъжо пише у молбата, че она не може да се ебе. Сега ги пробах и двата. Можат си. Та­ка си оправям селото!

136

Млади таквия, а мъжо свирил у кемене. Окали го по сватби, по кръщенета. Един път покарал жена си:

- Айде, жено!

- Риза немам!

- Земи от комшиите и ела!

Она не ошла при комшиите, а облекла за риза дол­ните гащи на мъжа си. Ногавиците турила за ръкави, а главата си проврела през дупката. Ошла на сватбата и се фанала на орото. Пришел до нея, щото му станало кеф дека е ошла, и свири, свири.

- Дека найде, та дойде! Дека найде, та дойде!

Она извикала, окнала:

- И-ху-у! Що е тебе оздоле, това е мене озгоре! И-ху!

137

Една удовица и един мераклия се аресали и почнали да оправят работата. Она имала ракийка и он секи ден одил, докато я изпил. И спрел да иде. Она му дала знак, че има ново буре, да иде да поработи. Като зе задал от портата, она си викала:

- Радуй се, пичко, иде Стоичко!

А он си думал:

- Дърви се куре, има ново буре!

138

Едно време на орото като се фана и некоя бръкне у джеповете на един и го фанала за куро. Играли, игра­ли, а она го не пуща. Рекъл.

- А, пущи го, де! И он диа, диа и он душа има!

139

Стар човек сретнал булка, подрънчил си и жената се съгласила да му даде. Дигнала булката нодзе, а старецо се замъчил. Издрънчала каруца.

- Ставай, че е срамота! Че ни вида! - рекъл старецо.

- Не е това срамота, що сички го прават. Срамота е, че си дрънчиш, а не можеш!

140

Младо момче трънчанче се цани при майстор. Рабо­тил му, работил му, па му дотегнало. Фърлило мистрия­та, земало си торбето, пошло си и реди:

- Майсторе, майсторе,

ебем ти алат и занаят,

майстор и майсторица,

калфа у гьзицу

и твое детенце у дупенце.

141

Седнали да вечерат и викат момоко:

- Иване, а ела да вечераме!

- Чорбаджи, ни чу ти вечерам, ни чу ти патки пасем!

- Е па оти бе, Иване?

- Е па денъска твоя черка диже секира и каже: или че ме ебеш или че гинеш!

- И ти?

- Е па нечу да гинем млад и зелен!

142

На един му казали да си обричи вуната, та повече да улиза на жена му. Земал бричо и се скрил зад плевнята. Жена му го пазила и кога зафанал да се бричи, рече:

- Ау-у! - мислила, - че го реже!

Човеко се стресне и пореже. После порезаното ста­нало като бучка и един ден забере жената с въртокъщнико.

- У човече, оти сега ми е по-убаво?

- От порезаното е!

- Боже, защо не рекох тогай - ау, ау, ау!

143

Едни отишли да жнят. Изпратили една мома, водарка, да донесе студена водица. Върнало се момето и пла­че.

- Що бе, дете? Да не те уплаши нещо? Да не ти раз­мъти водата некой? Кажи де!

Оно трае и липа.

- Да не те еба некой? - пита я кака й.

Момето завило вучки.

- Кажи, де!

Момето още повече рове, па спрело за малко.

- Каквото кака каза!

144

Приживе един много обичал да пощипнуе жена си между краката. Умрел. Ошла жената на износенье, клек­нала да нареди гробо и сламка я убоде.

- У-у, беснико, умре, а адето си не остави!

145

Едни били много сиромаси. Умрел мъжо. Жената земала назаем вуна. Изпрела, изткала пояс и го боядисала. Спущили го у гробо, а жената реди:

- Леле, мъжо, мъжо! Ти си го отнесе цървен и мокър, а сега мене че ме сецая за вуната!

146

Моми от Сопица срещат поп от Конска.

- Добра среща, сопичета!

- Дал Бог добро, поп конски!

147

Една жена имало, много мърдала. Мъжо й се напра­ви на умрел - да я изпита. Покарали го и като минали покрай един плет, она вишла един и се литнала при не­го. Та като стане нашио, и бой, бой, изтепал я.

След време човеко си умрел истински. Минали пок­рай същио плет, а она реди:

- Леле, леле, не го карайте покрай плето, че му е лош адето!

148

Един баща имал седем сина и седем снахи. Дошли на прочка. Как си е ред, сички минават да му цунат ръка.

- Прости, тате!

- Просто да ти е и от мене, и от Бога!

Дошло ред на най-младата снаа.

- Прости, тате!

- Кажи как да ти простим, като си се нагласила така!

149

Един старец отишел у планината. Вишел две овчар­чето и ги пита:

- За вас нема ли жени, та се сте тука?

- Що е това жени? - питали.

- Значи не знаете оная работа къде се тура?

- Къде?

Земал старецо две дъсчета, пробил им по една дупка и рекъл:

- Те тука че увирате куретата!

Минало се време и пак отишел у планината. Гледа само едно овчарче.

- Къде ти е другаро?

- Изгоних го! Фанах го на моето дъсче.

150

Гита и Ранча тръгнали да купуя из граовските села се­но и слама. Срещат се. Гига се фали:

- Е, Ранчо, я коджа надлъга граовци. А ти?

- Мани, мани, Гиго! Я у сеното кярих, ама у сламуту ме преметнуше!