Господ като създавал човеците и животните, не съз­дал путката

Събрали се животните и се чудили как да е. Нещо че прават. - Те от мене вуна, да е рошава! - рекла мечката.

- Те от мене хитринка, да е итра! - рекла лисицата. Пчелата рекла:

- Те от мене мед, да е блага!

Поро рекъл:

- Да, да! Да я изручая. Те от мене малко миризма, да я пази!

Тоя това, оня онова - направили путката. Айде сега че ида да я кръщавая. Како че е името? По това време се обади пупуньоко:

- Пу-пу, пу-пу.

Мечката рекла:

- Како че е - путка че е!

Тръгнали при попо вече да я кръщават. Оставили я до църквата и отишли да търсат попо. Оставили куро да я пази, а он земе та размеша подаръците. Върнали се жи­вотните и като видели това, земали едно въже да го бесат. Почнали да го сецат. През това време подредили по­даръците и путката се обади:

- Немойте го! Я му казах да измеша подаръците.

Свалили го, ама къде е седело въжето, останало гривня, като прекинето.

Чул Господ гюрултия и пошел да види що става. Ли­сицата, като видела дедо Господ, грабне путката и фръс между задните нодзе - скрие я. Погледнал дедо Господ, почудил се, на рекъл:

- Айде от мене да мине. Къде сте я турили - там да и е местото, що сте й подарили - нойно да си е!

Та от тогава путката се вика путка, а уйо има окол гла­вата прекинето.

2

По едно време много се разплодили хората и Господ спрел човеците - на жените запечатил путките, а на мъ­жете собрал курците. Закачил ги у една плевня. И ги па­зи. Дошло време Господ да отпуща човеците. Мъжете ве­че че дойдат да си зимат инструментите. Секи търчи да си го земе. Кой е по-висок - рипне, откачи и бега. Кой е по- нисок - рипне-сецне, рипне-сецне и до дека го откачи, се разтръгне. Затова по-високите мъже са си с техните курци, а ниските - с по-големи, от разтърганьето.

Как че разпечатва жените. Забил една сабя с дръж­ката у земята, с връо нагоре. Они минуя и се цепна. Коя е по-висока, мине и цепне малко; коя е по-маненка, като зацапари, та до сред. Затова на ниските путките са по-големи, а на по-високите - по-маненки.

3

Минало се време и Господ па собрал путките. Дош­ло време да ги раздава. Жените се юрнали и коя що до­качи. И сега коя си е земала нойната - пази я; коя е земала чужда - раздава я на кой как сака. Затова има едни жени давая, едни не давая.

4

Господ решил да изпита жената и мъжо. Викнал же­ната.

- Първо сестра ти ли да приберем или първо тебе?

Жената рекла, нали са си по-милостиви жените:

- Я, дедо Господи, ни прибери двете заедно.

Така и станало. И сега жените, докато са живи и сестрите им са живи. Се си можат. Господ викнал мъжо.

- Първо тебе ли да приберем или първо брато ти да приберем?

Да, да. Че остане брато да обере сичко, помислил си мъжо и рекъл:

- А, първо прибери брато!

Затова на мъжо първо брато му умира.

5

На един му се явил дедо Господ и човеко го питал по какво че познае кога е дошло времето да го прибере горе.

- Живей си спокойно. Че ти пратим три белега, па тогай.

Първо на човеко му побелели косите. После му из­паднали зъбите. Накрайо му климнал и Брато. Заприбирал го вече дедо Господ, а човеко се плаче:

- Е, дедо Господи, убаво ми прати бележки, ама за­що първо не ми зема мерако, па после Брато.

6

Кога Адам и Ева прегрешили, ги било срам да се по­кажат на Господа. Да не ги види такива оголели сви­ли се седнешком и си турили ръцете на главата. Къде Бог ги видел косите им окапали, а там къде не могъл - оста­нали. На главата, под мишките и между краката. Затова немаме сега насекъде вуна.

7

Еднъж северо и юго се облагали. Северо рекъл:

- Яз мога що е водно да го замръзнем!

- Яз па мога да размръзнем що е замръзнало! - ре­къл юго.

- Айде да видиме.

Фанал северо, та веял, веял и сичко замразил. После фанал да вее юго и сичко да топи.

На планината една баба като видела, че се топи целио мраз, турила под гъзо едно парче да го зачува.

Собрали се па северо и юго да видат що са направи­ли.

- Виде ли как замръзнах сичко!

- А ти виде ли как стопих сичко!

- Я да видиме.

И намерили парчето, що скрила бабата. Юго се ядо­сал.

- Да даде Господ никога гъзо да не й се сгрее!

От тогаза гъзо на жената се е студен

8

Свети Йован и Бог одили по земята. На едно место минали покрай старец, копа трънье. Нищо не му казали. На друго место гледат едни се кецат.

- Добър ден! - поздравил дедо Господ.

- Защо тия поздрави, а старецо подмина? – питал Свети Йован.

- Оня копаше да разтура, а тия творат. - отвърнал де­до Господ.

9

У един манастир дошла нова игуменка. Обичала мно­го оная работа, а у манастиро нема с кого. Клисаро дрът. Дала обява, че се търси нов клисар.

Кой како доодил, бегал като гявол от тамян. Иванчо си рекъл - щом тия бегая, там има нещо интересно, че идем.

Игуменката рекла:

- Че те земем, ако отговориш на три въпроса.

- Ти питай, я че отговарам.

Она засукала расото.

- Това що е?

- Това са солунските диреци.

Заголила си боските.

- Това що е?

- Това са синайските възвишения.

Седнала така и оддоле лъснала рунтавицата.

- Това що е?

- Това е жертвенико на Мойсей.

Отговорил се, па рекъл:

- Ти ме пита, може ли я да питам?

- Може.

Извадил го надървен.

- Що е това?

- Жезъло наАврам.

Разлюлал мъдурите.

- Това са истанбулските камбани.

- Сега може ли, рекъл, да легнем между солунските диреци, да се фанем за синайските възвишения, да турим жезъло на Аврам у жертвенико на Мойсей, да разлюлям истанбулските камбани, та да разбере цел свет, че у тоя манастир нов клисар има.

- Па може.

И станал клисар човеко.

10

Баба игуменка заумирала. Сестрите я питат:

- Бабо игуменке, кое е по- добре - да е манечок, да е среден или да е голем ?

- Среден, сестри!

- Защо така?

- Защо голем нема!