Ангел Славов: Перник остана в сърцето ми

Започва спортната си кариера при юношите на "Миньор" през 1968-ма година. Играе в мъжкия отбор от 1971- ва до 1985-та година. Само един сезон 1974/75г. играе в ЦСКА, когато армейците стават шампиони на България. Има изиграни 500 мача в „Миньор“ и отбелязани 150 гола. Играчът с №10 отбелязва повечето си голове с глава. От 2006г. е треньор на децата от фК "Кракра".

Свързах и кариерата, и живота си с Перник. Този град е дълбоко в сърцето ми. Бях 17-годишен, когато искаха да ме вземат в „Левски“. Тогава избягах и се скрих в парка. В ЦСКА останах само една година, защото все ме теглеше към Перник. Когато Манолов ме отведе на стадион „Народна армия“ ми вика: „Ей, граовец, я погледни каква райска градина е тука, а ти в тоя кюмюрджийски град си тръгнал футбол да играеш“. Аз пък още на следващата година се върнах в Перник. Тук с „Миньор“ са минали най-славните ми години. Никога няма да забравя мача ни в София срещу „Левски“ през 1985-та година, когато победихме с 3:2, а аз вкарах 2 гола. Най-красивият гол във футболната ми кариера бе в мача срещу „Берое“ в Стара Загора през 1984-та, когато бихме с 2:0. Тогава с летящ плонж вкарах с глава, а и не бяхме побеждавали беройци повече от 20 години. От Георги Йорданов прихванах много неща във футбола, а най-добрите ми треньори са били Живко Карадалиев и Георги Златков. В България няма по-добра публика от миньорската, по 30 хиляди души са идвали да ни гледат на стадиона. Незабравим за мен ще остане и мача с „Беласица“-Петрич през 1984г., когато бихме с 3:0, а публиката слезе на терена. Стоян Шишков ме взе на ръце и ме внесе в съблекалнята. Бяхме страхотен колектив тогава, затова имахме успехи. И до ден днешен обичам да играя с глава. Показвам някои неща на децата, които тренирам в „Кракра“. С Румен Андонов работим много добре заедно, той е много мъжко момче. Не мога да си представя живота си без футбола, „Миньор“ и Перник. 

Прочетете повече за легендарните Миньор-ци http://minyor.com/history/legends/