Честваме празника на Светите братя Кирил и Методий

11 май се чества като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий. Още в ранното средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. По нов стил 24 май се отбелязва като празник на българската просвета и култура, както и на славянската писменост.
 
Славянските първоучители, братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци от Българската православна църква. През 1851 г. в Епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета - 24 май по нов стил.
 
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Тя предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий.
 
Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това дело те полагат основите на старобългарския литературен език.
 
Кирил и Методий отиват в Моравия през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква. През 867 г. те защитават делото си пред папата в Рим, където Кирил, чрез ораторските си умения принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги.
 
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г. и е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.
 
Делото на Кирил и Методий е съхранено и продължено от техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.