Oткакто Перник обяви, че иска да има свой университет, вицовете за града се увеличиха. На никого не му се вярва, че едно висше училище може да превърне минен регион в процъфтяващ културен метропол. А може.

Пример за това е европейската столица на културата за 2010 г. - Есен, и градовете от Рурската област, пише в-к "24 часа". От гърне с въглища, както наричат региона на местен диалект, то за няколко десетилетия се превърна в център на търговията, културата и индустриалния дизайн. Именно благодарение на университетите си.

В Рурската област се крие ключът към съдбата на Германия. Най-големите мини в Европа преобразяват съдбата на страната неведнъж. Те я превръщат в индустриална сила на континента, но и я въвличат в две кървави световни войни. Смята се, че стоманените барони от Рур са сред основните подпалвачи на Втората световна война, намирайки така необятен пазар за оръжия. Заради мините край река Рур земите в тази част на страната са буквално изпепелени в края на войната, но съюзниците оставят непокътнати фабриките, за да ги използват за своята икономика. Същите тези мини отново вадят Германия от националната й катастрофа и пак я превръщат в индустриалния и икономически гигант на Европа.

В разцвета на въгледобива, когато към Есен, Дуисбург, Дортмунд и Бохум се стичат стотици хиляди гастарбайтери от Южна Европа, германците не лягат на лаврите си, а мислят с няколко хода напред. Изчисляват, че въглища ще има до 2018 г. И решават да започнат навреме структурната промяна на региона - от работнически да го превърнат в център на услугите и образованието. За целта децата и внуците на миньорите трябва да бъдат образовани.

И започва масовото строене на университети. То се случва най-вече при правителството на социалдемократа Вили Бранд. Висшите училища в Бохум, Есен и Дуисбург, Дортмунд, музикалната академия "Фолкванг" във Фелберт възникват през 70-те г. Университети продължават да се строят и разширяват и сега.

Днес времената, в които домакините край Рур мият прозорците на къщите си по два пъти на ден, за да може да прониква светлина през сипещия се въглищен прах, са окончателно отминали. Благодарение на провеждана години наред програма за връщане на екоравновесието край Рур въздухът е кристално чист, в реките отново има живот, а бившите шахти са превърнати в музеи, театри, ресторанти и центрове за почивка.

Рурската област днес означава култура, образование и търговия.

През 60-те г. в региона работят 470 000 миньори. Днес те са едва 34 хиляди. От общо 141 мини, които в края на 50-те г. добиват по 125 млн. тона въглища годишно, са затворени 134. Въпреки това дори и досега Рур произвежда една четвърт от нужните на ЕС каменни въглища.

По същия начин изглеждат нещата и в стоманената индустрия. В края на 50-те г. за нея работят 300 хиляди души, днес - само 57 000. Въпреки това "Тисен и Круп" си остава един от най-важните производители на стомана в световен мащаб. Добивът на каменни въглища обаче ще бъде окончателно прекратен през 2018 г. Тогава ще отпаднат и плащаните в момента субсидии за въгледобивната индустрия. Миньорите няма да бъдат нужни. Затова и от десетилетия не се обучават миньори, а се изучават инженери.

Първият университет в региона е този в Бохум. Построен е в началото на 60-те г. Днес конкуренция му правят още 6 големи университета, 9 висши технически училища, прочутата музикална академия "Фолкванг", в която преподава българският виртуоз на цигулката Минчо Минчев, както и първият в Германия частен университет във Витен-Хердеке. През 80-те години започват да се изграждат и технологични паркове и центрове.

Технологичният център в Дортмунд е водещ в Германия. По негов пример ще се изгражда подобен и в София.

Какво става обаче с десетките затворени мини, които се издигат като стоманени “Кремиковци” край подстъпите на всеки град в областта?

Символът на региона - "Цехе Цолферайн", е обявена през 2001 г. за паметник на културата от ЮНЕСКО. Сградите и шахтите са запазени, като всеки може да разгледа музеите в тях.

Същевременно постройките помещават и множество бюра на дизайнери, една художествена академия, офиси на творци. Няколко уютни ресторантчета също са намерили място в бившите работнически помещения.

В шахтите се намира едно от най-луксозните казина в тази част на Германия. Има киносалон, лятна къпалня, зимни пързалки, изложбени зали.

Всички мини в областта могат да се обиколят по Маршрута на индустриалната култура - отсечка от 240 км с десетки забележителности по пътя си. Най-важните са 24 архитектурни бижута, които пазят спомена на индустриалната епоха.

В Есен се намира и един от най-красивите и богати музеи в света - "Форкванг", основан през 1902 г. Конкуренция му правят още 200 музея в съседните градове. В местността се провеждат общо 45 редовни фестивала на музиката, киното, театъра. И ако се погледнат статистиките, то може да се каже, че политиката на Вили Бранд наистина е успяла. Днес в Рурската област две трети от хората работят в сферата на културата и услугите, а само една трета в индустрията. Мините продължават втория си живот./ 24 часа

Otkakto Pernik obyavi, che iska da ima svoy universitet, vicovete za grada se uvelichiha. Na nikogo ne mu se vyarva, che edno visshe uchilishhe mozhe da prevyrne minen region v procyftyavashh kulturen metropol. A mozhe.

Primer za tova e evropeyskata stolica na kulturata za 2010 g. - Esen, i gradovete ot Rurskata oblast, pishe v-k "24 chasa". Ot gyrne s vyglishha, kakto narichat regiona na mesten dialekt, to za nyakolko desetiletiya se prevyrna v centyr na tyrgoviyata, kulturata i industrialniya dizayn. Imenno blagodarenie na universitetite si.

V Rurskata oblast se krie klyuchyt kym sydbata na Germaniya. Nay-golemite mini v Evropa preobrazyavat sydbata na stranata nevednyzh. Te ya prevryshhat v industrialna sila na kontinenta, no i ya vyvlichat v dve kyrvavi svetovni voyni. Smyata se, che stomanenite baroni ot Rur sa sred osnovnite podpalvachi na Vtorata svetovna voyna, namirayki taka neobyaten pazar za oryzhiya. Zaradi minite kray reka Rur zemite v tazi chast na stranata sa bukvalno izpepeleni v kraya na voynata, no syyuznicite ostavyat nepokytnati fabrikite, za da gi izpolzvat za svoyata ikonomika. Syshhite tezi mini otnovo vadyat Germaniya ot nacionalnata y katastrofa i pak ya prevryshhat v industrialniya i ikonomicheski gigant na Evropa.

V razcveta na vygledobiva, kogato kym Esen, Duisburg, Dortmund i Bohum se stichat stotici hilyadi gastarbayteri ot YUzhna Evropa, germancite ne lyagat na lavrite si, a mislyat s nyakolko hoda napred. Izchislyavat, che vyglishha shhe ima do 2018 g. I reshavat da zapochnat navreme strukturnata promyana na regiona - ot rabotnicheski da go prevyrnat v centyr na uslugite i obrazovanieto. Za celta decata i vnucite na minuorite tryabva da bydat obrazovani.

I zapochva masovoto stroene na universiteti. To se sluchva nay-veche pri pravitelstvoto na socialdemokrata Vili Brand. Visshite uchilishha v Bohum, Esen i Duisburg, Dortmund, muzikalnata akademiya "Folkvang" vyv Felbert vyznikvat prez 70-te g. Universiteti prodylzhavat da se stroyat i razshiryavat i sega.

Dnes vremenata, v koito domakinite kray Rur miyat prozorcite na kyshhite si po dva pyti na den, za da mozhe da pronikva svetlina prez sipeshhiya se vyglishhen prah, sa okonchatelno otminali. Blagodarenie na provezhdana godini nared programa za vryshhane na ekoravnovesieto kray Rur vyzduhyt e kristalno chist, v rekite otnovo ima zhivot, a bivshite shahti sa prevyrnati v muzei, teatri, restoranti i centrove za pochivka.

Rurskata oblast dnes oznachava kultura, obrazovanie i tyrgoviya.

Prez 60-te g. v regiona rabotyat 470 000 minuori. Dnes te sa edva 34 hilyadi. Ot obshho 141 mini, koito v kraya na 50-te g. dobivat po 125 mln. tona vyglishha godishno, sa zatvoreni 134. Vypreki tova dori i dosega Rur proizvezhda edna chetvyrt ot nuzhnite na ES kamenni vyglishha.

Po syshhiya nachin izglezhdat neshhata i v stomanenata industriya. V kraya na 50-te g. za neya rabotyat 300 hilyadi dushi, dnes - samo 57 000. Vypreki tova "Tisen i Krup" si ostava edin ot nay-vazhnite proizvoditeli na stomana v svetoven mashhab. Dobivyt na kamenni vyglishha obache shhe byde okonchatelno prekraten prez 2018 g. Togava shhe otpadnat i plashhanite v momenta subsidii za vygledobivnata industriya. Minuorite nyama da bydat nuzhni. Zatova i ot desetiletiya ne se obuchavat minuori, a se izuchavat inzheneri.

Pyrviyat universitet v regiona e tozi v Bohum. Postroen e v nachaloto na 60-te g. Dnes konkurenciya mu pravyat oshhe 6 golemi universiteta, 9 visshi tehnicheski uchilishha, prochutata muzikalna akademiya "Folkvang", v koyato prepodava bylgarskiyat virtuoz na cigulkata Mincho Minchev, kakto i pyrviyat v Germaniya chasten universitet vyv Viten-KHerdeke. Prez 80-te godini zapochvat da se izgrazhdat i tehnologichni parkove i centrove.

Tehnologichniyat centyr v Dortmund e vodeshh v Germaniya. Po negov primer shhe se izgrazhda podoben i v Sofiya.

Kakvo stava obache s desetkite zatvoreni mini, koito se izdigat kato stomaneni “Kremikovci” kray podstypite na vseki grad v oblastta?

Simvolyt na regiona - "Cehe Colferayn", e obyavena prez 2001 g. za pametnik na kulturata ot YUNESKO. Sgradite i shahtite sa zapazeni, kato vseki mozhe da razgleda muzeite v tyah.

Syshhevremenno postroykite pomeshhavat i mnozhestvo byura na dizayneri, edna hudozhestvena akademiya, ofisi na tvorci. Nyakolko uyutni restorantcheta syshho sa namerili myasto v bivshite rabotnicheski pomeshheniya.

V shahtite se namira edno ot nay-luksoznite kazina v tazi chast na Germaniya. Ima kinosalon, lyatna kypalnya, zimni pyrzalki, izlozhbeni zali.

Vsichki mini v oblastta mogat da se obikolyat po Marshruta na industrialnata kultura - otsechka ot 240 km s desetki zabelezhitelnosti po pytya si. Nay-vazhnite sa 24 arhitekturni bizhuta, koito pazyat spomena na industrialnata epoha.

V Esen se namira i edin ot nay-krasivite i bogati muzei v sveta - "Forkvang", osnovan prez 1902 g. Konkurenciya mu pravyat oshhe 200 muzeya v sysednite gradove. V mestnostta se provezhdat obshho 45 redovni festivala na muzikata, kinoto, teatyra. I ako se poglednat statistikite, to mozhe da se kazhe, che politikata na Vili Brand naistina e uspyala. Dnes v Rurskata oblast dve treti ot horata rabotyat v sferata na kulturata i uslugite, a samo edna treta v industriyata. Minite prodylzhavat vtoriya si zhivot./ 24 chasa