Всеки ден се моля за здраве и да не губя повече близки хора, признава студентът

Окръжният съд в Перник прати за 12 г. в затворническо общежитие пияната шофьорка Живка Илиева. Тя няма да сяда зад волана до 2021 г. Солидно почерпената жена само за няколко секунди съсипа живота на три семейства, както и на своето. Вечерта на 18 юни 2007 г. тя яхва своя голф, след като се черпи солидно - пробите после отчели 2,8 промила алкохол. Качва в колата 16-годишния си син Радослав и профучава със 120 км/час по вътрешноградската магистрала на Перник. Край бензиностанция "Шел" опитва да изпревари тролей, но голфът изхвърчава от завоя, прелита през мантинелите и срязва тавана на идващ в насрещното платно мерцедес. На място тогава загинаха капитанът на футболен клуб "Минерал" Светослав Йонев (23 г.) и 19-годишните София Костадинова и Александра Ненова. Александра е дъщеря на бившия окръжен прокурор на Перник Марияна Борисова, която сега работи в апелативната прокуратура в София. По чудо оцеля само 23-годишният Марио Димитров. Този инцидент обаче белязва и неговия живот завинаги.

"Животът ми се промени за няколко секунди. Изгубих приятелите си. Приемам оцеляването си като втори шанс. Изведнъж пораснах. Вече мечтая за нормални и реални неща." Това изповяда пред "Стандарт" единственият спасил се при кървавата касапница на пътя Марио. Младежът вече може да говори за трагедията, но му трябваха повече от две години, за да се реши да разкаже преживяното. Говори бавно и спокойно. Няма я характерната за момчетата припряност и напереност. Изненадва с неприсъща за възрастта му житейска мъдрост и толеранс към околните.

"Всичко стана за миг. Само аз видях връхлитащата отгоре ни кола. Беше след събиране с компанията в заведение в кв. "Изток". Излязохме на кафе. Никой не пи тази вечер. Ние четиримата първи потеглихме към центъра с колата на Слави. Слушахме тихо музика и си говорехме. Аз бях на предната седалка. Изведнъж от небето към нас се насочиха силни фарове. Помислих, че пада самолет. Инстинктивно се наведох под таблото. Това ме спаси. Другите не успяха да реагират. Голфът отнесъл капака на нашия автомобил. Направо е разсякъл телата на приятелите ми", спомня си Марио. Момчето изпадна в несвяст. Съвзема се едва когато наоколо имало много хора и спрени отстрани коли. "Главата ми тежеше, бях целият в кръв. Измъкнаха ме и ме качиха в линейка. Чувах и виждах, но нищо не разбирах. Не се огледах, не видях какво се е случило с околните. Когато ми казаха в болницата, не успях да реагирам. Сякаш умът ми отказваше да го приеме. Имах много шевове, пиех лекарства. Най-тежко бе, като ме изписаха. Тогава трагедията се стовари върху мен с цялата си сила. Чувствах неописуема болка - и физическа, и душевна. Заради шока месец след това отново се разболях. Лекарите казаха, че имам срив в имунната защита и затова ме е повалила шарка", разказва перничанинът.

Марио и загиналият Слави са приятели от първи клас. Заедно тренирали в местния футболен клуб "Металург", заедно мечтаят и се учат на нещата от живота. Заедно намират сили да преживеят и една и съща семейна трагедия. В една година и Марио, и Слави губят майките си. "Защо трябваше отново да ни се случи нещо толкова лошо. Защо точно ние?", пита се и днес Марио. "Изпитвам силен гняв. Не толкова към Живка, колкото към съдбата. Как така се допусна да се сложи край на трима млади хора", реди бавно изповедта си младежът. Той признава, че ходи на гробовете на приятелите си. Никога обаче не е сам. Взима и други от компанията, за да си припомнят мечтите, които са имали със Слави, София и Алекс. "На следващия ден след катастрофата Слави трябваше да е на изпит в Националната спортна академия. Беше уредил и да отвори пицария в района. Щяхме заедно да завъртим бизнес", спомня си Марио. "За това си говорим на гробището - за нещата, които искахме, но никога няма да направим заедно. Вече се срещаме само в сънищата. Често сънувам Слави. Пак си е същият - вечно усмихнат, майтапчия. Пак заедно купонясваме, но само нощем и не в това измерение. Само в съня всичко си е постарому. Сякаш нищо не ни е разделило. Никога не сънувам катастрофата. Нито веднъж досега. Не че не я помня. И сега сърцето ми се обръща, като си помисля за нея. Но не я сънувам. Не се интересувам и от Живка. Все ми е едно дали ще лежи в затвора 15 или 12 години. Това вече няма значение, защото приятелите ми ги няма. Нищо не може да ги върне, нито пък да овъзмезди сторeната злина. Разбирам само едно наказание - живот за живот. Според нашите закони обаче това не е възможно. Затова ми е безразлично. Не вярвам и че съвестта ще накаже тази жена. Та тя минути след катастрофата не чувстваше вина. Крещеше на лекарите, че нищо не е направила и че не е виновна. Едва ли сега се разкайва. Всеки може да сгреши, но да се качиш в колата след толкова алкохол, да вземеш и детето си и да караш като луд - това не го разбирам. Ако беше по-внимателна на пътя, нямаше да убие трима души", разсъждава Марио. Той си спомня, че по ирония на съдбата преди трагедията са си говорили в колата с компанията за рисковете от алкохола. Спорили дали пиенето, когато се вземат антибиотици, може да увреди организма, или само намалява действието на хапчетата. "Не че имаше повод, но обичахме така да философстваме", признава момчето.

"Трагедията ме промени. Вече приемам живота като нещо, което може внезапно да свърши още следващата секунда. Усещането е странно. Сега знам, че човек трябва да бърза с мечтите си. А и те се промениха. Мечтая за обикновени и реални неща. Не се увличам по скъпи коли, нито си пожелавам дебели пачки. Не ме интересува материалното. Сега уча комуникационни и осигурителни техники във висшето училище "Тодор Каблешков". Четвърта година студент съм. Искам като завърша, да си намеря работа, от която да се издържам и да ми е по професията. Искам да съм здрав и да не страдам от загубата на близки хора. Вече играя футбол само за удоволствие, спрях да си пожелавам да стана известен играч. Аз съм само едно обикновено момче, което много рано оцеля при страшна трагедия", завършва разказа си Марио./Материал на вестник "Стандарт"

Mario veche ne mechtae da e Berbo

Vseki den se molya za zdrave i da ne gubya poveche blizki hora, priznava studentyt

Okryzhniyat syd v Pernik prati za 12 g. v zatvornichesko obshhezhitie piyanata shofuorka ZHivka Ilieva. Tya nyama da syada zad volana do 2021 g. Solidno pocherpenata zhena samo za nyakolko sekundi sysipa zhivota na tri semeystva, kakto i na svoeto. Vecherta na 18 yuni 2007 g. tya yahva svoya golf, sled kato se cherpi solidno - probite posle otcheli 2,8 promila alkohol. Kachva v kolata 16-godishniya si sin Radoslav i profuchava sys 120 km/chas po vytreshnogradskata magistrala na Pernik. Kray benzinostanciya "SHel" opitva da izprevari troley, no golfyt izhvyrchava ot zavoya, prelita prez mantinelite i sryazva tavana na idvashh v nasreshhnoto platno mercedes. Na myasto togava zaginaha kapitanyt na futbolen klub "Mineral" Svetoslav Yonev (23 g.) i 19-godishnite Sofiya Kostadinova i Aleksandra Nenova. Aleksandra e dyshherya na bivshiya okryzhen prokuror na Pernik Mariyana Borisova, koyato sega raboti v apelativnata prokuratura v Sofiya. Po chudo ocelya samo 23-godishniyat Mario Dimitrov. Tozi incident obache belyazva i negoviya zhivot zavinagi.

"ZHivotyt mi se promeni za nyakolko sekundi. Izgubih priyatelite si. Priemam ocelyavaneto si kato vtori shans. Izvednyzh porasnah. Veche mechtaya za normalni i realni neshha." Tova izpovyada pred "Standart" edinstveniyat spasil se pri kyrvavata kasapnica na pytya Mario. Mladezhyt veche mozhe da govori za tragediyata, no mu tryabvaha poveche ot dve godini, za da se reshi da razkazhe prezhivyanoto. Govori bavno i spokoyno. Nyama ya harakternata za momchetata pripryanost i naperenost. Iznenadva s neprisyshha za vyzrastta mu zhiteyska mydrost i tolerans kym okolnite.

"Vsichko stana za mig. Samo az vidyah vryhlitashhata otgore ni kola. Beshe sled sybirane s kompaniyata v zavedenie v kv. "Iztok". Izlyazohme na kafe. Nikoy ne pi tazi vecher. Nie chetirimata pyrvi poteglihme kym centyra s kolata na Slavi. Slushahme tiho muzika i si govorehme. Az byah na prednata sedalka. Izvednyzh ot nebeto kym nas se nasochiha silni farove. Pomislih, che pada samolet. Instinktivno se navedoh pod tabloto. Tova me spasi. Drugite ne uspyaha da reagirat. Golfyt otnesyl kapaka na nashiya avtomobil. Napravo e razsyakyl telata na priyatelite mi", spomnya si Mario. Momcheto izpadna v nesvyast. Syvzema se edva kogato naokolo imalo mnogo hora i spreni otstrani koli. "Glavata mi tezheshe, byah celiyat v kryv. Izmyknaha me i me kachiha v lineyka. CHuvah i vizhdah, no nishho ne razbirah. Ne se ogledah, ne vidyah kakvo se e sluchilo s okolnite. Kogato mi kazaha v bolnicata, ne uspyah da reagiram. Syakash umyt mi otkazvashe da go prieme. Imah mnogo shevove, pieh lekarstva. Nay-tezhko be, kato me izpisaha. Togava tragediyata se stovari vyrhu men s cyalata si sila. CHuvstvah neopisuema bolka - i fizicheska, i dushevna. Zaradi shoka mesec sled tova otnovo se razbolyah. Lekarite kazaha, che imam sriv v imunnata zashhita i zatova me e povalila sharka", razkazva pernichaninyt.

Mario i zaginaliyat Slavi sa priyateli ot pyrvi klas. Zaedno trenirali v mestniya futbolen klub "Metalurg", zaedno mechtayat i se uchat na neshhata ot zhivota. Zaedno namirat sili da prezhiveyat i edna i syshha semeyna tragediya. V edna godina i Mario, i Slavi gubyat maykite si. "Zashho tryabvashe otnovo da ni se sluchi neshho tolkova losho. Zashho tochno nie?", pita se i dnes Mario. "Izpitvam silen gnyav. Ne tolkova kym ZHivka, kolkoto kym sydbata. Kak taka se dopusna da se slozhi kray na trima mladi hora", redi bavno izpovedta si mladezhyt. Toy priznava, che hodi na grobovete na priyatelite si. Nikoga obache ne e sam. Vzima i drugi ot kompaniyata, za da si pripomnyat mechtite, koito sa imali sys Slavi, Sofiya i Aleks. "Na sledvashhiya den sled katastrofata Slavi tryabvashe da e na izpit v Nacionalnata sportna akademiya. Beshe uredil i da otvori picariya v rayona. SHHyahme zaedno da zavyrtim biznes", spomnya si Mario. "Za tova si govorim na grobishheto - za neshhata, koito iskahme, no nikoga nyama da napravim zaedno. Veche se sreshhame samo v synishhata. CHesto synuvam Slavi. Pak si e syshhiyat - vechno usmihnat, maytapchiya. Pak zaedno kuponyasvame, no samo noshhem i ne v tova izmerenie. Samo v synya vsichko si e postaromu. Syakash nishho ne ni e razdelilo. Nikoga ne synuvam katastrofata. Nito vednyzh dosega. Ne che ne ya pomnya. I sega syrceto mi se obryshha, kato si pomislya za neya. No ne ya synuvam. Ne se interesuvam i ot ZHivka. Vse mi e edno dali shhe lezhi v zatvora 15 ili 12 godini. Tova veche nyama znachenie, zashhoto priyatelite mi gi nyama. Nishho ne mozhe da gi vyrne, nito pyk da ovyzmezdi storenata zlina. Razbiram samo edno nakazanie - zhivot za zhivot. Spored nashite zakoni obache tova ne e vyzmozhno. Zatova mi e bezrazlichno. Ne vyarvam i che syvestta shhe nakazhe tazi zhena. Ta tya minuti sled katastrofata ne chuvstvashe vina. Kreshheshe na lekarite, che nishho ne e napravila i che ne e vinovna. Edva li sega se razkayva. Vseki mozhe da sgreshi, no da se kachish v kolata sled tolkova alkohol, da vzemesh i deteto si i da karash kato lud - tova ne go razbiram. Ako beshe po-vnimatelna na pytya, nyamashe da ubie trima dushi", razsyzhdava Mario. Toy si spomnya, che po ironiya na sydbata predi tragediyata sa si govorili v kolata s kompaniyata za riskovete ot alkohola. Sporili dali pieneto, kogato se vzemat antibiotici, mozhe da uvredi organizma, ili samo namalyava deystvieto na hapchetata. "Ne che imashe povod, no obichahme taka da filosofstvame", priznava momcheto.

"Tragediyata me promeni. Veche priemam zhivota kato neshho, koeto mozhe vnezapno da svyrshi oshhe sledvashhata sekunda. Useshhaneto e stranno. Sega znam, che chovek tryabva da byrza s mechtite si. A i te se promeniha. Mechtaya za obiknoveni i realni neshha. Ne se uvlicham po skypi koli, nito si pozhelavam debeli pachki. Ne me interesuva materialnoto. Sega ucha komunikacionni i osiguritelni tehniki vyv vissheto uchilishhe "Todor Kableshkov". CHetvyrta godina student sym. Iskam kato zavyrsha, da si namerya rabota, ot koyato da se izdyrzham i da mi e po profesiyata. Iskam da sym zdrav i da ne stradam ot zagubata na blizki hora. Veche igraya futbol samo za udovolstvie, spryah da si pozhelavam da stana izvesten igrach. Az sym samo edno obiknoveno momche, koeto mnogo rano ocelya pri strashna tragediya", zavyrshva razkaza si Mario./Material na vestnik "Standart"