Будната кома на малките болници

Планът на правителството да закрие 200 болници с административни хватки не е здравна реформа. Не е вярно, че така ще се спестят пари, нито че ще се постигне по-високо качество. Парите не зависят от броя на болниците, а от броя на болните. Качество със заповеди и административна принуда не може да се постигне и никога не е могло. Качество се постига само в среда на честна конкуренция. Предлагането на медицински услуги е бизнес като всеки друг. Лекарят не лекува от благоволение.
 
Предоставянето на медицински услуги е неговият начин да се прехранва и грижи за своето семейство. И на него, както на всеки друг, е присъщ стремежът да работи повече и по-добре, за да печели повече. Единственият начин да получим от лекаря услуга с по-добро качество е, ако той вижда своя интерес в това.
 
Затова добрият лекар (болница), трябва да може да получи повече от лошия. Единственият обективен критерий за това кой е добър и кой лош е предпочитанието на пациентите. Така пациентът, чрез своя избор къде да се лекува, става важният в системата, защото парите вървят след него.
 
Ако всеки сам плаща лечението си, обаче има проблем. Бедните няма да могат да платят и това може да струва живота им, а никой не може да бъде оставен да умре, просто защото не може да си плати лечението. Тук идва ролята на НЗОК или частните фондове, ако гледаме холандския модел. Плащаме всички, а услугите се ползват само от болните. Фондовото осигуряване изравнява възможностите за бедните и богатите, без да пречи на пазарните механизми.
 
Това са елементарни неща и общоизвестни принципи. За да се постигнат добри резултати в здравеопазването, правителството трябва да ограничи намесата си на пазара на медицински услуги, но да се бори с нелоялната конкуренция. Вместо да субсидира държавните болници, трябва да ги приватизира. Вместо да укрепва монопола на НЗОК, трябва да го премахне. Вместо да поставя нови безумни изисквания, трябва да прекрати бюрократичните пречки пред инвеститорите в здравеопазването. Вместо да се стреми да унифицира болниците, трябва да стимулира плурализма на формите и структурите, предоставящи медицински услуги. Вместо да превръща лекарите в бюджетни служители, трябва да позволи на по-добрите от тях да печелят повече.
 
Най-тежките последици от грешния подход обаче не са за лекарите, те ще са за пациентите. Премахването на конкуренцията води след себе си лошо качество и корупция. Лошото качество означава завишаване на смъртността и инвалидизация.
 
 
Ако се съгласим, че извършените преди десет години реформи бяха в посока на либерализация и въвеждане на пазарни условия в здравеопазването, днешните напъни на ГЕРБ представляват точно обратното - връщане към принципите на социалистическото здравеопазване. Плащането за свършена работа се замени с бюджети за болниците. Административно се закриват общински и частни структури, а се субсидират държавни. ГЕРБ финализира процеса на одържавяването на НЗОК, започнат от Станишев.По същество действията на сегашното правителство са продължение на политиката на предишното, което първо въведе лимитите за болниците. Българското здравеопазване се връща там, откъдето тръгна преди десет години. Социалистите трябва да ръкопляскат./Д-р Стойчо Кацаров, "Гласове"- 29.01.2010 г.
Заглавието е на редактора