Фоторепортаж от Боян Пищиков - Архиватора за Сурва 2010

Все по-малко българските кукери приличат на кукери, и все повече чуждите кукери са по-хубави от нашите.
 
Китайците, на които толкова се радвахме, бяха най-безинтересни от всички. А и беше смешно обяснението, че танц със саби е ритуал за благоденствие.
 
Хърватите бяха високи по два метра всеки, и освен, че бяха мъртвопияни, бяха най-страховити. Засилваха се и се блъскаха един в друг, вдигайки страшен шум. Те ми бха любимите тази година. Раменете ми бяха на нивото на пъпа на единия. Брррр!!
 
Зайчета, сърчица, кокичета и детелинки доминират сред перушинестите маски; в тези композиции – въпреки, че са красиви, сложни и прекрасни – няма нищо, ама нищо кукерско.
 
Мноооооооого мъже се радват да се преоблекат като проститутки. Ама много.
 
Кутиите, в които продават казанлъшките понички, са начина да поддържаш традициите живи. Браво на човека, дал идеята.
 
Още повече жени, и още повече деца. Това е прекрасно. Но води до изкривяване на нещата и довежда до кукерски маски на зайчета, пеперудки и калинки. Което прави фестивала не кукерфест, а празник на маскарадните игри. Което е друго.
 
Черните хора без лица бяха най-реално страшното нещо, което видях, и за секунда наистина ми стегна сърцето. Нещото, обаче, което бих могъл да срещна в кошмарите си, е двуметровият розов заек, който сваляше главата си.
 
Имаше кукер Бойко Борисов. Има шанс за политическата сатира в България. Имаше златни обувки и гардове, които спираха репортерите. Браво.
 
Българите, словенците и хърватите си приличат, и си личи. Странно е, че с македонските кукери не си приличахме толкова, колкото с тях. То не е толкова странно, колкото смешно, де…

Прочетете цялата публикация в неговия блог: arhivatora.com
 
Снимки от Сурвa 2010
 
Снимки от Сурвa 2009