Още преди 35 години от Държавния департамент на САЩ е получена препоръка металургичният комбинат „Кремиковци" да бъде затворен. За това свидетелства перничанинът д-р Ботьо Тачков, който по това време е съветник за развитие на индустрията в Държавния департамент. Принуден от репресивния комунистически апарат да избяга от България, 12 години по-късно той е заслужил доверието на американската държава и тя се възползва от неговия капацитет.

През 1974 г. властите в България бяха разбрали, че нещата около този завод-гигант не вървят на добре и бяха изпратили голяма делигация за съвет във Вашингтон, спомня си световно признатият икономист. Делегацията е приета от тогавашният държавен секретар д-р Хенри Кисинджер, който препраща българите при перничанина. Като специалист по проблемите на развитието на индустрията в глобален масщаб към правителството на САЩ, д-р Тачков приема и чужди делегации.
Това си беше чиста ирония на съдбата - аз, човекът на когото Държавна сигурност не разрешаваше друга работа освен общ работник, само защото бях отказал да стана доносник, трябваше да дам компетентен съвет по важен за България въпрос, спомня си възрастният вече учен.

На съвещанието българската делегация разказва проблемите. Категоричният съвет е за бързо затваряне на погрешно построеният завод за стомана в Кремиковци. Хората от делегацията се съгласяват с препоръките на д-р Тачков. Той ги свърза с фирмата „Кайзер" с препоръка да бъде построен нов завод на Черно море. Преговорите с „Кайзер" бяха напреднали доста, когато българите се отказаха, спомня си ученият.

Оттогава заводът в Кремиковци съсипа икономиката на страната, но от това няколко души станаха милионери, коментира перничанинът, съветвал Държавния департамент.
След бягството му от комунистическа България той довършва образованието си в Америка, получава докторат и висока оценка за качествата му, което става препоставка за блестящата му кариера. Ако българите умеехме да ценим добрите си кадри, както това се прави в Америка, щяхме да имаме ключ за справяне с хала, на който сме, размишлява д-р Тачков.

Още в края на 50-те години на миналия век, когато Ботьо Тачков работел като миньор в подземните рудници за желязна руда около Кремиковци, било известно, че този проект е безперспективен. Желязната руда край София била открита от двама френски геолози още по време на османското робство и тяхната преценка е, че от тази руда стомана не става. Това потвърждават и германски специалисти по време на Втората световна война. След 1944г. дошъл от Съветския съюз специалист - българин с фамилия Йовчев, който става шеф на геоложките проучвания в България, спомня си в своя роман „ Сбогом на мечтите" д-р Тачков. Той убеждава правителството, че е открил голямо количество качествена желязна руда в Кремиковци. Правителството го обсипва с големи почести, става Лауреат на Димитровска награда, поети пишат стихове за него и се започва строежът на рудника и завода. Едва след аправените големи инвестиции някой се сеща, че не са правени лабораторни изследвания на рудата. Когато излязъл анализът се разбира, че рудата не става за производство на метал. Държавна сигурност прави своя проверка, която потвърждава същия извод, твърди д-р Тачков. Йовчев не е наказан, за да не се развенчава национален герой. Решено е измамата да се прикрие и работата продължава, за да се стигне до днешната агония на крупното предприятие.

CHrez pernichanin SASHH preporychva zatvaryaneto na „Kremikovci" oshhe prez 1974g.

Oshhe predi 35 godini ot Dyrzhavniya departament na SASHH e poluchena preporyka metalurgichniyat kombinat „Kremikovci" da byde zatvoren. Za tova svidetelstva pernichaninyt d-r Botuo Tachkov, koyto po tova vreme e syvetnik za razvitie na industriyata v Dyrzhavniya departament. Prinuden ot represivniya komunisticheski aparat da izbyaga ot Bylgariya, 12 godini po-kysno toy e zasluzhil doverieto na amerikanskata dyrzhava i tya se vyzpolzva ot negoviya kapacitet.

Prez 1974 g. vlastite v Bylgariya byaha razbrali, che neshhata okolo tozi zavod-gigant ne vyrvyat na dobre i byaha izpratili golyama deligaciya za syvet vyv Vashington, spomnya si svetovno priznatiyat ikonomist. Delegaciyata e prieta ot togavashniyat dyrzhaven sekretar d-r KHenri Kisindzher, koyto preprashha bylgarite pri pernichanina. Kato specialist po problemite na razvitieto na industriyata v globalen masshhab kym pravitelstvoto na SASHH, d-r Tachkov priema i chuzhdi delegacii.
Tova si beshe chista ironiya na sydbata - az, chovekyt na kogoto Dyrzhavna sigurnost ne razreshavashe druga rabota osven obshh rabotnik, samo zashhoto byah otkazal da stana donosnik, tryabvashe da dam kompetenten syvet po vazhen za Bylgariya vypros, spomnya si vyzrastniyat veche uchen.

Na syveshhanieto bylgarskata delegaciya razkazva problemite. Kategorichniyat syvet e za byrzo zatvaryane na pogreshno postroeniyat zavod za stomana v Kremikovci. KHorata ot delegaciyata se syglasyavat s preporykite na d-r Tachkov. Toy gi svyrza s firmata „Kayzer" s preporyka da byde postroen nov zavod na CHerno more. Pregovorite s „Kayzer" byaha naprednali dosta, kogato bylgarite se otkazaha, spomnya si ucheniyat.

Ottogava zavodyt v Kremikovci sysipa ikonomikata na stranata, no ot tova nyakolko dushi stanaha milioneri, komentira pernichaninyt, syvetval Dyrzhavniya departament.
Sled byagstvoto mu ot komunisticheska Bylgariya toy dovyrshva obrazovanieto si v Amerika, poluchava doktorat i visoka ocenka za kachestvata mu, koeto stava prepostavka za blestyashhata mu kariera. Ako bylgarite umeehme da cenim dobrite si kadri, kakto tova se pravi v Amerika, shhyahme da imame klyuch za spravyane s hala, na koyto sme, razmishlyava d-r Tachkov.

Oshhe v kraya na 50-te godini na minaliya vek, kogato Botuo Tachkov rabotel kato minuor v podzemnite rudnici za zhelyazna ruda okolo Kremikovci, bilo izvestno, che tozi proekt e bezperspektiven. ZHelyaznata ruda kray Sofiya bila otkrita ot dvama frenski geolozi oshhe po vreme na osmanskoto robstvo i tyahnata precenka e, che ot tazi ruda stomana ne stava. Tova potvyrzhdavat i germanski specialisti po vreme na Vtorata svetovna voyna. Sled 1944g. doshyl ot Syvetskiya syyuz specialist - bylgarin s familiya Yovchev, koyto stava shef na geolozhkite prouchvaniya v Bylgariya, spomnya si v svoya roman „ Sbogom na mechtite" d-r Tachkov. Toy ubezhdava pravitelstvoto, che e otkril golyamo kolichestvo kachestvena zhelyazna ruda v Kremikovci. Pravitelstvoto go obsipva s golemi pochesti, stava Laureat na Dimitrovska nagrada, poeti pishat stihove za nego i se zapochva stroezhyt na rudnika i zavoda. Edva sled apravenite golemi investicii nyakoy se seshha, che ne sa praveni laboratorni izsledvaniya na rudata. Kogato izlyazyl analizyt se razbira, che rudata ne stava za proizvodstvo na metal. Dyrzhavna sigurnost pravi svoya proverka, koyato potvyrzhdava syshhiya izvod, tvyrdi d-r Tachkov. Yovchev ne e nakazan, za da ne se razvenchava nacionalen geroy. Resheno e izmamata da se prikrie i rabotata prodylzhava, za da se stigne do dneshnata agoniya na krupnoto predpriyatie.