За рекордно кратък срок възстановят храм в Трънско с уникални фрески на св.св. Кирил и Методий

Само за 20-ина дни е възстановена църквата на манастира "Св. 40 мъченици" в трънското село Лева река, където според проф. д-р Димитрина Митова-Джонова са най-ранните изображения на Кирил и Методий като светци.
 
Ремонтът е направен с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври от министърът без портфейл Божидар Димитров.
 
"Църквата грейна! Преизградени са рухналите стени, подновена е фасадата, сложена е врата, а дворът, който беше като гора, е почистен и е направен плочник. Вече е гарантирано запазването на ценните стенописи. Удивително е колко много неща се направиха с малко пари. Явно хората знаят, че от църква не се краде", е казал министърът пред "24 часа".
 
"Църквата е от ХVI век и за времето си е доста голяма. Не е вкопана в земята и е със сложна архитектура. Както във всички църкви в Пернишко от онова време в нея е писано само на български. Няма и една гръцка буква, макар Вселенската патриаршия да налага гръцкия език като официален в църквата", обяснява още Божидар Димитров.
 
В съботния брой на "24 часа" е побликувана обзорна статия за изображенията на Светите братя. Славянските първоучителиКирил и Методий са изобразени като светци още през ХVI-ХVII век - много преди българският народ да започне да ги чества като светии, преди църквата да ги канонизира и поне 150 г. преди Паисий Хилендарски да напише за тях в своята "История славянобългарска" през 1762 г.
 
Проф. д-р Димитрина Митова-Джонова открила образите им да греят в православния храм "Св. 40 мъченици" в трънското село Лева Река в началото на 70-те години на миналия век. Тя разказва:
 
"Църквата на манастира "Св. 40 мъченици" е полуразрушена. Ако беше запазена западната й стена, може там би щяхме да можем да видим имената на ктиторите, които са набрали парите за изграждането и изписването на църквата с образите на Кирил и Методий като светии.
 
Влизайки в олтарното пространство, на мястото, където според канона се изобразяват великите църковни отци, видях изписан свети Кирил Философ. Той е представен анфас, в канонизирана поза с дясна ръка в молитвен жест и лява, държаща надпис. Лицето му е съсредоточено и одухотворено като при жив човек. Не е просто застинал образ.
Точно над св. Кирил Философ в медальон на горния ред сред канонизирани светци е поставен Методий. Изобразен е като млад светец с ореол, с къса тъмна коса и брада и Евангелие в ръка. Пред името му - Методие, няма "свети", но е изрисуван с нимб. И Кирил, и Методий са изобразени в скъпи одежди.
Като ги видях, цялата изтръпнах: Боже Господи, та това са нашите Кирил и Методий! Но как е възможно!..."
 
И днес, близо 40 г. по-късно, проф. Джонова едва сдържа вълнението си. За нея това откритие не е просто да попаднеш на редки стенописи. То е разтърсващо, понеже... не би трябвало да е възможно. Защото изображението е нарушение на канона - нещо недопустимо в онези времена.
В изписването на Кирил и Методий като светци проф. Джонова вижда едно голямо патриотично съзаклятничество, благодарение на което са се появили.
Стойността на изображенията може да бъде по-добре проумяна, като се има предвид историческата обстановка, в която са създадени.
"Кирил и Методий не са канонизирани за светци и не би трябвало да са представяни като такива. Изобразяването им по този начин е такова нарушение на канона, че византийската Цариградска патриаршия никога не би го допуснала, ако знаеше за него. А католическата църква направо гори на клада за такова нещо.
Зографът, който ги изписва, всъщност обявява Кирил и Методий за светци още тогава - през ХVI-ХVII век.
 
Нашата църква ги канонизира 250 г. по-късно - чак след създаването на Българската екзархия в Цариград през 1870 г. Начинът, по който св. св. Кирил и Методий са вписани в олтарното пространство, е израз на изключително буден национален дух ", подчертава проф. Джонова. И обяснява:
"Св. Кирил Философ е изобразен там, където се изписват великите църковни отци, и на мястото на св. Кирил Александрийски, който е познат и като Кирил Философ. Живял е през първи век, бил е архиепископ в Александрия и е водил борба с ересите и най-вече с еретика Несторий. По канон това място в църквата е отредено за него.
Но и дума не може да става, че при това изображение нашият св. Кирил е "объркан" с Александрийски. Двамата категорично са били разграничавани. А и как иначе бихме обяснили изписването и на Методий над Кирил?
 
Св. Кирил Александрийски и нашият св. Кирил Философ са изобразявани и заедно в други храмове в същия район.
В гробищната църква "Св. Богородица" в с. Прибой св. Кирил Александрийски през ХVI-ХVII в. е изписан на неговото си място в олтара, а над него, където в Лева река е Методий, е изобразен нашият св. Кирил Философ.
Щом ги има и двамата, значи много добре се е знаело, че са два различни образа.
 
Има още един такъв пример. Двеста години след Лева река - през 1845 г., при изписването на гробищната църква "Св. Димитър" в с. Ярловци зографът Коста Вальов ги изобразява поотделно: св. Кирил Александрийски - в олтара, а пред иконостаса е св. Кирил Философ в цял ръст. Над него е портретът на св. Методий", разказва проф. Джонова.
Тя е категорична, че най-ранните портрети на светите просветители Кирил и Методий съвсем не случайно се появяват в Трънско. След падането на България под турско робство Търновската живописна школа се премества в Атон. По Струма се строят много църкви под ръководството на атонските монаси. В района е жив духът на св. Климент - най-предания ученик на Кирил и Методий, който превръща Охрид в книжовен център.
Според проф. Джонова такива изображения не биха могли да се появят около Търново или в Източна България, "защото това е хинтерланд на византийската Цариградска патриаршия. Струмско обаче е достатъчно далече, а и винаги е било българско."
 
"В Лева река явно е имало големи българи. Един от тях е ктиторът, дал парите за изографисването на църквата. Втори голям българин - игуменът на манастира, си е затворил очите и е допуснал това неканонично изображение. Трети, и най-голям измежду тях е българският зограф, който е създал образите.
Няма как да знаем кой точно е той, защото канонът не позволява на зографа да се подписва. Но той е бил изключителен художник. Макар и ограничен в канона, е успял да създаде реалистични портрети на живи хора", подчертава проф. Джонова.
 
На снимките:Министър Димитров пали свещ пред образа на св. Кирил Философ. (сн. Пиер Петров)Изображението на св. Кирил Философ като светия. В медальона точно над него е изписан Методий. (сн. личен архив)