ПЕРНИК

защо “пред винкело всички са равни”
други въпроси, свързани със славното минало,
мрачното настояще и неясното бъдеще на града
с най-лоша репутация в България

Текст: Весела Ягодова–Генкова
Фотография: списание Едно

Първия път, когато се озовах в Перник, отидох с
класическа, смърдяща на цигари, пикня и люпени семки
ръждясала електричка. Оглеждайки се за пощата, спрях
първия срещнат минувач да ме упъти, а той ме попита: “Що,
за к’во ти е?”. Така или иначе, намерихме се с моя приятел и
аз нощувах у тях в един от крайните квартали, на легло с
пружина в стая килер. След полунощ се измъкнахме тайно да
пафкаме зад блока и вместо лула използвахме тръба от ВиК.
Бяха славни години. Но не за това искам да говорим сега.
Искам да говорим за проблемите на растежа, с които твърде
много сме свикнали. За заводите, за комините, за панелките.
За причините, за бъдещето, за световъзприемането. За
красивото и грозното. За комплексите – градски (же-ка) и
психологически.
Перник е кофти. Извинявам се, че го казвам още в началото,
без “добро утро, как си, добре ли спа”, но за жалост така мисля
и ще го карам направо.
Кофти е град като Перник да бъде декор на нечий човешки
живот. Тази мисъл ме преследва отдавна и се е наслоила в
мен както отровата от пушеците на фабриките се наслоява
във въздуха.
Но замислял ли си се защо Перник е кофти? Перник е град с
уникална история. Ако градът е в упадък, това е, защото
минната индустрия е в упадък. Но с това ли приключваме?
И какво правим с хората? Вярно ли е, че перничани са тъпи
селяни, които говорят на “л” и всяка сутрин ни барикадират
край Владая, или има и нещо друго, което не знаем за тях? И
как изобщо живеят в този град?

урок по история
В един прекрасен ден поемам към Перник с идеята да посетя
Музея по минно дело. Понеже цялата работа е тръгнала от
мините, ще взема и аз да тръгна от там. Музеят е там,
където през 1891 г. е била открита първата минна галерия.
Намирам го затворен, но вратата на най-близката къща е
открехната и там попадам на Цветана Манова – жената,
която събира история. Етнолог е и работи в етнографския
музей. Иска да издаде сборник за миналото на Перник. В
снимки. Издирвала ги е близо 2 години и има вече около 600.
Сега търси спонсори. Дано видят бял свят.
Разказва ми цялата история на града – как Освобождението
заварило Перник като селце с около 1000 жители под хълма
Кракра. Там, където е сегашният център, имало ниви,
градини, зеленчуци, пшеница. Петнайсетина години по-късно
обаче, в района вече кипял добив на въглища. Възникнала
нужда от работна ръка в промишлени количества. Хора се
стичали от околните села и цялата страна да си търсят
късмета. Зарязвали ниви и добитъци и ставали работници.
И граждани.
Първо работниците спели под наем в селските къщи на
перничани. После започнали да се строят бекярски жилища –
само за мъже, без тераси, с етажен санитарен възел. Щом
се откриела нова галерия, около нея се строели блокчета –
такива били градоустройствените принципи. Около 1926 г.
мината решила да построи и първия работнически квартал,
замислен като такъв в България. Казвал се Твърди ливади. Три
години по-късно Перник е обявен за град.
Към края на 70-те общината строяла вече по няколко хиляди
жилища на година. Така се породила стройната работническа
класа, за която говорят Вапцаров и Смирненски. И ако
в първата половина на ХХ век Перник се наричал Град на
черното злато, то във втората вече бил “индустриалнотосърце на България”.
Тук било всичко, което могло да даде
живот на икономиката на страната.
Не е случайно, че скъпите спомени за славното минало са
запазили Минната дирекция като символ на града дори и
днес, когато вече няма следа от минна индустрия. Преди
закриването є (поради естествено изчерпване на ресурсите)
през 80-те години мината е имала 10 000 работници. “Сега
са едва около стотина – казва Цветана. – Голяма част от
миньорите са безработни и работят в строителството
в София. Друга част се върнаха на село. Но от етнографска
гледна точка това е много рискован ход. Аз съм на 63 г. Моето
поколение вече няма какво да прави на село. То не е научено
на селскостопански труд.”

играем си на социологическо проучване
Решавам да проверя какво мислят за Перник самите
перничани – кои според тях са добрите и лошите страни
на града. На помощ ми идват добрият стар Facebook и
ipernik.com, където публикувах кратка анкета. Отговориха
около 70 души на възраст от 20 до 55 г. Не претендирам за
представителност.
Около 40% от анкетираните посочват като най-голям плюс
на града близостта до София, която дава възможност за
професионална реализация и добро заплащане. Допада им,
че живеят доста по-спокойно и комфортно, отколкото
биха живели в столицата, а стигат относително бързо до
работа. По-интересното обаче е, че около 1/4 посочват
близостта до София и като най-голям минус. “Икономически
зависими сме от столицата и повечето перничани работим
там”, казва работещ на 35 г. “Стана доста пренаселено от
софиянци, които търсят евтино жилище в Перник”, оплаква
се студент на 20 г.
Отделно от София, сред плюсовете се нареждат и близостта
до главен път (Е79), Витоша, строежът на магистрала Люлин.
Сред минусите първенство държи замърсяването на въздуха,
следвано от престъпността, простотията, корупцията в
администрацията и полицията, безхаберието, липсата на
забавления: “Адски скучен град. Няма дори кино. Младите хора
няма къде да се забавляват”, казва студент на 20 г.
Никъде нито дума за заводите, комините, панелките.
Явно хората са свикнали с тях и не им обръщат внимание.
С изключение на този фрустриран кореняк перничанин от
форумите на Дарик на тема кой е най-добрият за живеене
град в България:
“Перник не може да бъде наречен дори град. Единственият
шанс на Перник е да бъде презастроен изцяло и наново. Това
предполага да се разрушат всички индустриални сгради,
халета, заводи и фабрики от Кракра до Даскалово. Не може в
центъра на града да има леярни, тецове, централни ремонтни
бази, заводи... Не може в геометричната среда на града да се
въздига комин на ТЕЦ, който трови всичко живо наоколо, не
може металургично предприятие да се намира в границите
между два квартала.”
Мнението на Цветана за разрушаването обаче е точно
обратното: “В Европа старите индустриални сгради се
смятат за паметници на културата. В България не е така.
Няма стари халета, които са преобразувани в музей на
модерното изкуство. Ние разрушихме тука толкова много
стари индустриални сгради, че на мен ми става лошо само
като си помисля. Моята внучка е на 17 години и ако я питам
какво е имало на мястото на Кауфланд, няма да може да ми
каже.”


перник от архитектурна гледна точка
Попитах арх. Георгий Таран за професионално мнение, но се
оказа, че той не би застанал зад нито една от двете крайни
тези: “От презастрояване има смисъл само ако има защо
хората да живеят там. Освен това подобно презастрояване
се прави с много политическо насилие (отчуждаване на
имоти и какво ли още не) и още повече пари – неща, които в
Перник няма как да ги има. Пък и я си представи – дайте да
презастроим тогава и Младост 1. А стоте хиляди души какво
ще ги правим? Изобщо, наивни приказки.”
Колкото до практиките в чужбина – според архитекта един
от най-добрите примери е областта Рур в Германия – там е
имало тежка метална промишленост, която е умряла. Сега
сградите си стоят, но са преобразени, а икономиката е
повече в сферата на услугите и знанията. “Индустриалното
наследство или се разкарва, или го приспособяват – строят
увеселителни паркове в сгради като тази на Кремиковци
или правят апартаменти в бивши стоманолеярни. Но само
защото има причина хората да живеят там. Ако някой тръгне
да прави апартаменти в ЧЛК-то до Ихтиман, едва ли някой
ще се нанесе.”


Добре де, какво тогава да правим с града? “Града нищо не
можеш да го направиш, той си живее и умира. Край на мините –
край на града. Естествени процеси са това. Ако има умни
управници, които да стимулират развитието на местната
икономика, може нещо и да стане, иначе хората просто ще
започнат да се изнасят и ще останат само пенсионерите.
Но скоро ще има бърза връзка със София от Перник, което
коренно ще измени нещата – Перник ще е просто още един
квартал спалня.”
Бившето индустриално сърце на България. Бъдещ квартал
спалня. Градът, където започва и свършва модернизацията
на една страна.
За разлика от селата, които плановата икономика изкуствено
превръщала в градове, развитието на Перник е естествено
и продиктувано от вътрешни причини. Единствено там
до урбанизация се е стигнало заради бурните демографски
процеси покрай минната индустрия. В този смисъл Перник е
град-музей на тези уникални и драматични процеси, социална
лаборатория, която може да помогне за по-доброто им
осмисляне и разбиране. И да помогне да избегнем нов Перник.
Защото днес познатите процеси на стичане на огромна
човешка маса засягат София – включително и от посока
Перник. А Перник търси своя отговор.

Za slavnoto minalo, mrachnoto nastoyashhe i neyasnoto bydeshhe na Pernik (statiya v sp. Edno)

PERNIK

zashho “pred vinkelo vsichki sa ravni”
drugi vyprosi, svyrzani sys slavnoto minalo,
mrachnoto nastoyashhe i neyasnoto bydeshhe na grada
s nay-losha reputaciya v Bylgariya

Tekst: Vesela YAgodova–Genkova
Fotografiya: spisanie Edno

Pyrviya pyt, kogato se ozovah v Pernik, otidoh s
klasicheska, smyrdyashha na cigari, piknya i lyupeni semki
ryzhdyasala elektrichka. Oglezhdayki se za poshhata, spryah
pyrviya sreshhnat minuvach da me upyti, a toy me popita: “SHHo,
za k’vo ti e?”. Taka ili inache, namerihme se s moya priyatel i
az noshhuvah u tyah v edin ot kraynite kvartali, na leglo s
pruzhina v staya kiler. Sled polunoshh se izmyknahme tayno da
pafkame zad bloka i vmesto lula izpolzvahme tryba ot ViK.
Byaha slavni godini. No ne za tova iskam da govorim sega.
Iskam da govorim za problemite na rastezha, s koito tvyrde
mnogo sme sviknali. Za zavodite, za kominite, za panelkite.
Za prichinite, za bydeshheto, za svetovyzpriemaneto. Za
krasivoto i groznoto. Za kompleksite – gradski (zhe-ka) i
psihologicheski.
Pernik e kofti. Izvinyavam se, che go kazvam oshhe v nachaloto,
bez “dobro utro, kak si, dobre li spa”, no za zhalost taka mislya
i shhe go karam napravo.
Kofti e grad kato Pernik da byde dekor na nechiy choveshki
zhivot. Tazi misyl me presledva otdavna i se e nasloila v
men kakto otrovata ot pushecite na fabrikite se nasloyava
vyv vyzduha.
No zamislyal li si se zashho Pernik e kofti? Pernik e grad s
unikalna istoriya. Ako gradyt e v upadyk, tova e, zashhoto
minnata industriya e v upadyk. No s tova li priklyuchvame?
I kakvo pravim s horata? Vyarno li e, che pernichani sa typi
selyani, koito govoryat na “l” i vsyaka sutrin ni barikadirat
kray Vladaya, ili ima i neshho drugo, koeto ne znaem za tyah? I
kak izobshho zhiveyat v tozi grad?

urok po istoriya
V edin prekrasen den poemam kym Pernik s ideyata da posetya
Muzeya po minno delo. Ponezhe cyalata rabota e trygnala ot
minite, shhe vzema i az da trygna ot tam. Muzeyat e tam,
kydeto prez 1891 g. e bila otkrita pyrvata minna galeriya.
Namiram go zatvoren, no vratata na nay-blizkata kyshha e
otkrehnata i tam popadam na Cvetana Manova – zhenata,
koyato sybira istoriya. Etnolog e i raboti v etnografskiya
muzey. Iska da izdade sbornik za minaloto na Pernik. V
snimki. Izdirvala gi e blizo 2 godini i ima veche okolo 600.
Sega tyrsi sponsori. Dano vidyat byal svyat.
Razkazva mi cyalata istoriya na grada – kak Osvobozhdenieto
zavarilo Pernik kato selce s okolo 1000 zhiteli pod hylma
Krakra. Tam, kydeto e segashniyat centyr, imalo nivi,
gradini, zelenchuci, pshenica. Petnaysetina godini po-kysno
obache, v rayona veche kipyal dobiv na vyglishha. Vyzniknala
nuzhda ot rabotna ryka v promishleni kolichestva. KHora se
stichali ot okolnite sela i cyalata strana da si tyrsyat
kysmeta. Zaryazvali nivi i dobityci i stavali rabotnici.
I grazhdani.
Pyrvo rabotnicite speli pod naem v selskite kyshhi na
pernichani. Posle zapochnali da se stroyat bekyarski zhilishha –
samo za myzhe, bez terasi, s etazhen sanitaren vyzel. SHHom
se otkriela nova galeriya, okolo neya se stroeli blokcheta –
takiva bili gradoustroystvenite principi. Okolo 1926 g.
minata reshila da postroi i pyrviya rabotnicheski kvartal,
zamislen kato takyv v Bylgariya. Kazval se Tvyrdi livadi. Tri
godini po-kysno Pernik e obyaven za grad.
Kym kraya na 70-te obshhinata stroyala veche po nyakolko hilyadi
zhilishha na godina. Taka se porodila stroynata rabotnicheska
klasa, za koyato govoryat Vapcarov i Smirnenski. I ako
v pyrvata polovina na KHKH vek Pernik se narichal Grad na
chernoto zlato, to vyv vtorata veche bil “industrialnotosyrce na Bylgariya”.
Tuk bilo vsichko, koeto moglo da dade
zhivot na ikonomikata na stranata.
Ne e sluchayno, che skypite spomeni za slavnoto minalo sa
zapazili Minnata direkciya kato simvol na grada dori i
dnes, kogato veche nyama sleda ot minna industriya. Predi
zakrivaneto eh (poradi estestveno izcherpvane na resursite)
prez 80-te godini minata e imala 10 000 rabotnici. “Sega
sa edva okolo stotina – kazva Cvetana. – Golyama chast ot
minuorite sa bezrabotni i rabotyat v stroitelstvoto
v Sofiya. Druga chast se vyrnaha na selo. No ot etnografska
gledna tochka tova e mnogo riskovan hod. Az sym na 63 g. Moeto
pokolenie veche nyama kakvo da pravi na selo. To ne e naucheno
na selskostopanski trud.”

igraem si na sociologichesko prouchvane
Reshavam da proverya kakvo mislyat za Pernik samite
pernichani – koi spored tyah sa dobrite i loshite strani
na grada. Na pomoshh mi idvat dobriyat star Facebook i
ipernik.com, kydeto publikuvah kratka anketa. Otgovoriha
okolo 70 dushi na vyzrast ot 20 do 55 g. Ne pretendiram za
predstavitelnost.
Okolo 40% ot anketiranite posochvat kato nay-golyam plyus
na grada blizostta do Sofiya, koyato dava vyzmozhnost za
profesionalna realizaciya i dobro zaplashhane. Dopada im,
che zhiveyat dosta po-spokoyno i komfortno, otkolkoto
biha zhiveli v stolicata, a stigat otnositelno byrzo do
rabota. Po-interesnoto obache e, che okolo 1/4 posochvat
blizostta do Sofiya i kato nay-golyam minus. “Ikonomicheski
zavisimi sme ot stolicata i povecheto pernichani rabotim
tam”, kazva raboteshh na 35 g. “Stana dosta prenaseleno ot
sofiyanci, koito tyrsyat evtino zhilishhe v Pernik”, oplakva
se student na 20 g.
Otdelno ot Sofiya, sred plyusovete se narezhdat i blizostta
do glaven pyt (E79), Vitosha, stroezhyt na magistrala Lyulin.
Sred minusite pyrvenstvo dyrzhi zamyrsyavaneto na vyzduha,
sledvano ot prestypnostta, prostotiyata, korupciyata v
administraciyata i policiyata, bezhaberieto, lipsata na
zabavleniya: “Adski skuchen grad. Nyama dori kino. Mladite hora
nyama kyde da se zabavlyavat”, kazva student na 20 g.
Nikyde nito duma za zavodite, kominite, panelkite.
YAvno horata sa sviknali s tyah i ne im obryshhat vnimanie.
S izklyuchenie na tozi frustriran korenyak pernichanin ot
forumite na Darik na tema koy e nay-dobriyat za zhiveene
grad v Bylgariya:
“Pernik ne mozhe da byde narechen dori grad. Edinstveniyat
shans na Pernik e da byde prezastroen izcyalo i nanovo. Tova
predpolaga da se razrushat vsichki industrialni sgradi,
haleta, zavodi i fabriki ot Krakra do Daskalovo. Ne mozhe v
centyra na grada da ima leyarni, tecove, centralni remontni
bazi, zavodi... Ne mozhe v geometrichnata sreda na grada da se
vyzdiga komin na TEC, koyto trovi vsichko zhivo naokolo, ne
mozhe metalurgichno predpriyatie da se namira v granicite
mezhdu dva kvartala.”
Mnenieto na Cvetana za razrushavaneto obache e tochno
obratnoto: “V Evropa starite industrialni sgradi se
smyatat za pametnici na kulturata. V Bylgariya ne e taka.
Nyama stari haleta, koito sa preobrazuvani v muzey na
modernoto izkustvo. Nie razrushihme tuka tolkova mnogo
stari industrialni sgradi, che na men mi stava losho samo
kato si pomislya. Moyata vnuchka e na 17 godini i ako ya pitam
kakvo e imalo na myastoto na Kaufland, nyama da mozhe da mi
kazhe.”


pernik ot arhitekturna gledna tochka
Popitah arh. Georgiy Taran za profesionalno mnenie, no se
okaza, che toy ne bi zastanal zad nito edna ot dvete krayni
tezi: “Ot prezastroyavane ima smisyl samo ako ima zashho
horata da zhiveyat tam. Osven tova podobno prezastroyavane
se pravi s mnogo politichesko nasilie (otchuzhdavane na
imoti i kakvo li oshhe ne) i oshhe poveche pari – neshha, koito v
Pernik nyama kak da gi ima. Pyk i ya si predstavi – dayte da
prezastroim togava i Mladost 1. A stote hilyadi dushi kakvo
shhe gi pravim? Izobshho, naivni prikazki.”
Kolkoto do praktikite v chuzhbina – spored arhitekta edin
ot nay-dobrite primeri e oblastta Rur v Germaniya – tam e
imalo tezhka metalna promishlenost, koyato e umryala. Sega
sgradite si stoyat, no sa preobrazeni, a ikonomikata e
poveche v sferata na uslugite i znaniyata. “Industrialnoto
nasledstvo ili se razkarva, ili go prisposobyavat – stroyat
uveselitelni parkove v sgradi kato tazi na Kremikovci
ili pravyat apartamenti v bivshi stomanoleyarni. No samo
zashhoto ima prichina horata da zhiveyat tam. Ako nyakoy trygne
da pravi apartamenti v CHLK-to do Ihtiman, edva li nyakoy
shhe se nanese.”


Dobre de, kakvo togava da pravim s grada? “Grada nishho ne
mozhesh da go napravish, toy si zhivee i umira. Kray na minite –
kray na grada. Estestveni procesi sa tova. Ako ima umni
upravnici, koito da stimulirat razvitieto na mestnata
ikonomika, mozhe neshho i da stane, inache horata prosto shhe
zapochnat da se iznasyat i shhe ostanat samo pensionerite.
No skoro shhe ima byrza vryzka sys Sofiya ot Pernik, koeto
korenno shhe izmeni neshhata – Pernik shhe e prosto oshhe edin
kvartal spalnya.”
Bivsheto industrialno syrce na Bylgariya. Bydeshh kvartal
spalnya. Gradyt, kydeto zapochva i svyrshva modernizaciyata
na edna strana.
Za razlika ot selata, koito planovata ikonomika izkustveno
prevryshhala v gradove, razvitieto na Pernik e estestveno
i prodiktuvano ot vytreshni prichini. Edinstveno tam
do urbanizaciya se e stignalo zaradi burnite demografski
procesi pokray minnata industriya. V tozi smisyl Pernik e
grad-muzey na tezi unikalni i dramatichni procesi, socialna
laboratoriya, koyato mozhe da pomogne za po-dobroto im
osmislyane i razbirane. I da pomogne da izbegnem nov Pernik.
Zashhoto dnes poznatite procesi na stichane na ogromna
choveshka masa zasyagat Sofiya – vklyuchitelno i ot posoka
Pernik. A Pernik tyrsi svoya otgovor.