Как е бил създаден празникът на миньорите?

Професионалният празник на миньорите в България се чества в деня, в който Българската православна църкава отбелязва успението на св. Иван Рилски Чудотворец - 18 август. Така е в съвременността, но откога най-българският светец се свързава с труда на въглекопачите, разказват старите документи.

При един съвместен излет на чиновници и инженери от пернишките мини в околностите на тогавашното близко село Калкас, се заговорило за пръв път за създаване на празник на Мината и за избиране на светия, който да бъде покровител на миньорите. Това станало още в далечната 1903 година. Шефът на най-голямото държавно стопанско предприятие в България по онова време, инж. Иван Симеонов, инжинерите Ян Мечирж и Франц Скричка и кондукторът Т. Нелиба, се събрали и предложили св. Прокопи за покровител на миньорите, защото така било в Чехия. Решено било обаче, с 3 срещу 2 гласа /Симеонов като председател на комисията имал право на два гласа/ празникът да бъде на 1 ноември - денят на св. Иван Рилски.

По този повод управата на Мината и Министерството на търговията си разменили официални депеши. От Перник писали до министерството, че молят за позволение Мината да празнува всяка година 19 октомври като свой празник в чест на св. Иван Рилски, "през който ден ще се държат на работниците сказки главно по минното дело".
"Със създаването на такъв празник ще се създаде за в бъдеще у нас рудничарски елемент, който под покровителстовото на своя патрон ще се старае да повдигне минното дело на подобающа височина във всяко едно отношение", аргументирали се в писмото, подписано от директора инж. Ив. Симеонов и счетоводителя делопроизводител Хр. Дъбовски. Последвал отговор със съгласие. Писмото има номер 13 933 и дата 30 юли 1903 година.
Аналите разказват, че значението на минния празник било схванато „правилно" от следващите управители и директори на Мини - Перник. Затова от година на година той се чествал все по-тържествено. Били въведени награди за отличилите се работници, които в началото били скромни парични суми, а после давали сребърни часовници за прослужени години.

По това време се въвежда и девиза на миньорите "Бог на помощ". Той е заимстван от чехите. Но заради неговата сила, почувствана от тогавашните миньори при работата им в галериите в недрата на земята, станал широко популярен. Девизът на миньорите "Бог на помощ" бил написан над входа на всяка галерия и останал като символ на милостта, с която Всевишният и св. Иван Рилски бдели над опасния труд на рудничарите.

Една легенда за миньорския празник е записала и фолклористката Елена Огнянова:

През 1945г. в махала Радина чешма, кв. на Перник, запитах тамошния бивш миньор дядо Пене Мацов, 84 годишен, откога и защо се празнува "Минскио празник" - 1 ноември. Той ми разказа следното:

Един сиромах човек сънувал свети Ивана. Който му показал къде да отиде да копа, та да открие кюмур. По това време мъжете от Мошино и Калкас копали блещив /гланциран/ кюмур за турците. Местото, което показал светецо било при Кулата. После човеко разказал, че докато копал, се виждал светецо пред очите си. Най- после открил много въглища, дека са сега "Старите рудници", станали най-важни и заедно с това започнало проучването и на други места около селото и се открили много нови рудници.

Еднаж по време на работа у "Стари рудници" се срутили стените и запушили изхода. Работниците вътре останали живи заровени. Седели уплашени и сечудели какво да правят. Тогава още не била създадена "Спасителна служба". Изкопаните въглища събирали у кошове и износили на гръб. Сичко било работено на ръка. И кога били най-уплашени, започнали да се задушават от тежък въздух, чули глас и се показала светлина, не точно светлина, а някакво сияние. Затрупаните миньори тръгнали след светлината. Много трудно разравяли срутените въглища и се промъкнали, докато излезли през друг вход, за който никой не знаел по-рано. Руднико опирал у некави огромни каменни блокове, между които им се открил пролаз, колкото да се промъкне човек жив и здрав. Като излезнали, миньорите видели висок, слаб, белобрад старец, който носил в ръцете си кандило и им светил през цялото време. Дувал силен ветър, ала пламико на кандилото не угаснал - се блещукал и показвал пъто. Миньорите повикали старецо да спре, но тоя си продължил напред и не се обърнал.

Миньоро, откриватело на въглищата, рекъл тогава: "Това е сам свети Иван. Той ми показа, дека тука има кюмур, сега ни пази да не станеме зян. Жената ми рече, като тръгвах на работа, дека днеска е дено на св. Иван Рилски ..."

На следващите години на тоа ден миньорите започнали да се крият и да не одат на работа. Началството се чудело какво имстава на тия мъже, та не одат на работа.
Кога отидох у мината, разказва дедо Пене Мацов, немаше много мераклии за работа под земята и началниците влизаха в рудниците, познаваха ни по име и ни уважаваха. Фалеха ни, поздравяваха ни за имен ден, черпехме се заедно, без да се прави разлика между инжинерин и обикновен работник или минен техник.

Имахме един златен директор на мините Иван Симеонов. На Петровден поръчал, като излеземе от смена из руднико, да отидеме при него у канцеларията. Отидохме десетина човека. Разпита ни как е работата, убави ли са въглищата е току рече: " Бай Пене, ти да немаш днеска имен ден? Засмеяхме се. "Имам, ама като си отидем на Радина чешма че празнуваме." Той извади почерпка и рече: "Днеска имаш празник и си дошъл на работа. А защо на дено 19 октомври те немаше, нито тебе, нито некой друг. Две години гледам календаро, кой празник е - пет дена по-рано Петков ден, седем дена по-късно - Димитровден. Димитър и Петко у нас лопата да ги ринеш. А на 19 пише "Преподобни Йоан Рилски Чудотворец". Защо тоя ден бягате от работа, като никой нема имен ден?

Моите другари хаката-маката и си казаа как са открити "Старите рудници" и какво са се спасили при едно големо срутване. Директоро нищо не каза. А после написал писмо до Министерството името на мини Перник дастане "Свети Иван Рилски". Разрешиа и от 1903г. дено "Св.Иван Рилски" стана миньорски празник и със сека година ставаше по-голем, повече народ се събира от цела България, тържествен празник и за миньорите и за техните семействаи роднини...

Тоя ден празнуват и миньори от други рудници из цела България. Миньорите насекъде го избраха за покровител, защото живото си е прекарал у пещери и подземия, какъвто е и миньорския труд" / обнародвах във "Фолклор и общество" в 1977г./

Снимки