Селяни се опитват да съживят удавеното си село

Какво е депутат без резиденция и ловна пушка? Все едно Троян без сливова, Пижо без Пенда, Бисеров без къща. Каквото и време да дойде, властта все ще си има любима резиденция и любими ловни полета.
 
НДСВ вече си избра любимо местенце. Само на 30 км от София на брега на язовира, от който Перник пие вода, е скътана резиденция \"Студена\". Когато трябва да получат съвети как да се държат в обществото, когато трябва да съберат областните управители, за да им влеят ум и разум, или просто когато трябва да си починат сред природата с пушка в ръка, царедворците отиват в \"Студена\".Малцина обаче знаят за зловещата история на резиденцията. Тя е вдигната върху руините на някога китно селце. За да няма нищо, което да смущава покоя на властниците, жителите му са изселени.
 
Сега селото не съществува на картите. Младите хора дори не са сигурни как точно се казва - едни казват Попово, други Витошко. Причина за невежеството на местните жители е в комунистическото управление, което през 1945 г. решава, че името Попово е прекалено \"попско\". Селото веднага е прекръстено на Витошко за по-неутрално.За жалост радостта на селяните от новото име е прекалено кратка. През 1952 г. партията започва да дълбае язовир \"Студена\".
 
Новопокръстеното село трябва да остане под водата
Властите събарят домовете на хората и ги изселват в пернишкия квартал \"Изток\", носещ модерното по онова време име \"Ленин\".За изненада на местните жители, когато язовир \"Студена\" е готов, руините на Витошко остават на повърхността. За сметка на това върху тях се издига държавната резиденция \"Студена\". Базата за отдих е била любимо кътче и на предишни управници. Откакто дойде Новото време, посещенията зачестиха, разказват няколкото останали жители на несъществуващото село. Депутатите и министрите на Симеон идвали със същия мотив като предшествениците си - да си починат сред природата, да попуцат по дивите животни, а после да врътнат чеверметата.
 
Макар да се води заличено, село Витошко не е съвсем мъртво. До руините на всяка от къщите са изникнали я фургон, я барака. Пред един от фургоните в топлия зимен ден похапват на открито две млади семейства. Когато питаме какво се е случило със селото, отговорът е кратък и ясен:
 
Дошли са комунистите и са го изселили
казва най-разговорливият от четиримата - Антон. Той е наследник на някогашните жители и преди години се е върнал към законната си собственост. Опитваме да създадем наново селото, обяснява той. За да се върнат, е нужен указ на президента. Ако ни разреши, ще се върнем за постоянно тука. Ще строим, тук ще стане... Антон не довършва мисълта си и се обръща замислено към руините.- Ето тук е била църквата, но комунистите са я съборили. Сега събираме пари да я възстановим, показва той.Навремето, като питали защо са бутнали селото, след като не е останало под водата, им отговаряли, че е в района на вододайната зона и ще замърси водата на перничани. Над Витошко обаче има две села.
 
Канализацията им се изтича в язовира
Когато спадне нивото на водата на повърхността излизат надгробните камъни на старото гробище. И хората пият от тая вода..., вайкат се хората.Всяка събота и неделя частен автобус събира някогашните жители на селцето от пернишкия квартал \"Изток\" и ги връща по родните им места. Освен младите хора, които идват само през уикенда, има неколцина старци, които живеят във Витошко постоянно.Най-старият от тях е 80-годишният дядо Велин. Старецът си припомни патилата си.Какво да разкажа, изселиха ни оттука и ни направиха апартаменти в Перник, до завода.
 
Набутаха ни по 5-6 семейства в две стаи
Той вече е забравил през коя година точно е станало това. Спомня си само, че преди 6 г. завинаги е напуснал панелния затвор в пернишкия квартал \"Изток\" и се е върнал да умре в родното Витошко. Нищо, че в къщата му няма ток. Дори и тогава дошли някакви момчета да го гонят. Аз обаче не им се дадох, хвали се старецът.
 
Когато става дума за правителствената резиденция, той вади снимка на една сърничка. Преди няколко години я намерил и опитомил, но хора от резиденцията я откраднали. За да я изядат я откраднаха, как им даде сърце, толкова красиво беше животното, разплаква се дядо Велин. После прибра снимката и започна да вика по име любимите си животни. От всички страни заприиждат кокошки, козички, котки. Само преди час се роди още едно яренце, вече успокоен се хвали старецът. Виждаш ли, животът продължава. То селото не е умряло, философски заключава дядото и се заканва, че някога Витошко пак ще го има. Само той не знае дали ще дошивее дотогава.