На кокошките пили за нокти, на прасетата - играчки

Сигурно няма лошо и прасетата да се забавляват с играчки, па и кокошките да подържат педикюра си в изправност, стига човеците да живеем що годе нормално. Е, да речем, че до някъде сме я докарали и не се бием пред казаните за отпадъци.
Изискването на ЕС да поддържаме стандарта на животните не ме подразни с това, че трябва да живеят в комфорт, а в цената, която ще трябва да плащаме. За тези редове ме провокира една позната, която срещнах преди малко и разбрах, че се е преместила в нов офис. Не, защото трябва да осигури нормална работна площ на двамата служители, а защото онзи офис, който беше с 4-5 квадрата по-голям, вече и идва скъп. И за да оцелее, е принудена да се навре на площ, стигаща за нормална работа само на един човек. Ей така, гъз до гъз, бюро до бюро и компютър до компютър, тримцата ще работят, защото трябва да оцелеят. Ама пък ще ядат месо от игриви прасета и яйца от щастливи кокошки. Е, това е казано на шега, защото те пък ще поскъпнат и едно по едно много неща ще намаляват и отпадат от трапезата ни. От друга страна данъците се плащат, държавата не прощава… С тия данъци ощастливяваме друга прослойка, която се препитава от дейности под юргана, свързана с правенето на деца. Което не е друга тема, защото работещия човек е прецакан отвсякъде и не знам вече за какво още ще трябва да плащаме. Вероятно се задава изискване за озвучаване на житните поля с музика на Моцарт, че така зърната набъбват повече или че кукуруза прави по-дебел кочан, ако сред нивята търчат момци-културисти. 
Латинка Минкова