slavedra

Валуните на живота
Баща ми беше счетоводител и с неговата и на майка ми заплати не можеше по никакъв начин да се изхрани многодетното ни семейство, камо ли да се облече. Затова ние се сбутвахме в две от стаите, а най-хубавата, южната стая се даваше на наематели ученици.
Баба Тодора
В квартала, в който живеехме в детството си, точно срещу нашата къща беше тази на баба Тодора, някогашна слугиня, с масивна фигура и с набраздено от бръчките лице. Тази баба беше използвана от майките на палавите, ако мога така меко да се изразя, момчета в махалата. Когато имаха проблем, тези майки казваха: “Сега ще викна баба Тодора. . .
Дядо ми Йордан от Егълница
Дядо ми Йордан от Егълница беше от най силните мъже в селото, а по концентрация на сила спрямо собственото тегло–най-силният. Състезанията са били по свободна борба и по вдигане на тежести и те не са се провеждали по специални случаи и при днешния церемониал, а по време на работа.
Емигрант в собствената си страна
Колкото и да съм шоп-дървеняк, от няколко години съм в стресово състояние, не от това, че неблагодарната и бездушна държава ме остави трайно безработен, не от това, че се захванах с гигантския за физическите ми и финансови възможности строеж, краят на който се не вижда, а от продължителната раздяла с най-близките ми хора: жена, родители, деца и братя.
Бежанци
Сред лято е на деветдесет и седма, бате Петър днес има рожден ден и навършва петдесет и пет – да са му честити, да е жив и здрав и, по възможност, щастлив. Не са малко петдесет и пет, просто невероятно бързо се изнизаха годините почти изцяло само в грижи, притеснения и тревоги, а така си и продължава. Каква е тая орис и аз не зная, но не е нормално.
Е, па оню комшиете се бише, караше
Доколкото имам лични впечатления, народът ни беше много комуникативен, в смисъла на това, че хората общуваха помежду си при всяка възможност, и то преобладаваха сърдечните и добронамерените обноски както между познати, така и между непознати.
Карикатуротворческа страст
През последната ми студентска година бях обсебен от карикатуротворческа страст, беше ми се пръкнало някакво изворче на идеи, поощрапах малко и графичната техника за изобразяването им със собствен стил и забълвах продукция като полудял. И - направо в големия вестник за тази работа – “Стършел”. На седмица носех по десетина най-отбрани и актуални от творенията си.

Вход с фейсбук профил: