Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 71 Танк в движение от "Счупеното желязо"

През годините назад, когато купувах неща като бяла техника, машина или нещо подобно за бита, задължително, когато го отнасях у дома си, то щеше да даде някакъв дефект или повреда. И това се отнасяше както за произведени у нас стоки, така и за внесени от чужбина. Просто имах някакъв кутсузлък, който с нищо не можеше да бъде излекуван. Заради това по едно време ми хрумна, та започнах да купувам направо преоценени стоки. Така и така ще се поправя – по добре да е на половин цена. С Пенчо открихме един магазин в центъра на столицата, в който продаваха изключително такива стоки и заради това между нас си го нарекохме “Счупеното желязо”. За хора вехтошари и техничари това беше безценно място, където на смешно ниски цени продаваха какво ли не. Но основните стоки произлизаха от армията, откъдето се бракуваше отдавна излязло от употреба вещево имущество, лежало с десетилетия като ненужен баласт по складовете. Предлагаха походни легла от времето на балканската и междусъюзническата войни, парашути, платнени кофи от брезент, налбантски клещи за подковаване на коне и още куп други такива вехтории. Понеже от време на време донасях у дома по някоя такава на пръв поглед непотребна вещ, жена ми не го правеше на въпрос, защото бе възпитана с философията, че в един дом е по-добре да се внася, отколкото да се изнася от него, още повече, че това беше времето, в което ние създавахме нашия общ дом. Понеже е домошар, тя все ме питаше какво още е имало интересно в този магазин и аз й изреждах онези стоки, които смятах за интересни и които бях запомнил. При едно такова изреждане аз се пошегувах, че продават и стари танкове в движение.
- По колко ги дават? – веднага попита тя.
- Ами, по сто лева за брой. – продължих аз своята лъжа.
- А, ако купим, какво ще правим с него? – започна да влиза в играта Поли.
Ще ходим на екскурзии по планините. В някои съветски републики с такива танкове извозват млякото от непроходимите планински райони.
После тя разбра, че я поднасям.
Когато минаха много години и дойде демокрацията и се реши, че нямаме врагове и армията започна да се свива, наистина покрай всички други неща се разпродаваха и танкове за мераклии като мен. И като Пенчо.

Славчо Йорданов, Шопски хроники