iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Перник като Туин пийкс

Перник снимка:

 

Вицовете за Перник биха тези за Тато и Бойко.  Тук се раждат от брутални убийци до шампиони и президенти.  Според Жоро Бекъма: ГоУеми сме заради камбите.  Като малък Ню Йорк сме, твърди кметицата

Има един град в България, който се лута между невъобразими трагедии и пълна лудница. Който се смята за по-малкия брат на София, но от десетилетия пъчи гърди в битка за надмощие със столицата. Който е толкова самобитен и неприличащ на никой друг, че се превърна в запазена марка. Както на лошотия, така и на талант и люти шеги. Ако някой тръгне да пътува из страната, лесно може да обърка пътя. Но това няма как да се случи, ако тази цел е Перник. Всички пътища водят към града на миньорите и металурзите, шегуват се местните. Защото днес легендите за Перник се предават от уста на уста - както вицовете за Тато по тоталитарно време.
И кукерите не могат да прогонят бесовете от Перник фото красимир свраков

Феноменът Перник - не един и двама психолози са се препъвали в този камък. И са си блъскали главите да разберат защо местните са така горди, инатливи и непокорни и най-вече - толкова странни за околните. Никой учен обаче не може да улови магията на това стълпотворение на хора от всички кътчета на страната, които са изваяли града и неговата уникална душа.Пълна с предразсъдъци, агресия и - напук на тях - със завидно чувство за самоирония.

Неслучайно най-смелият и неподкупен български болярин е Кракра Пернишки. 18 лета крепостта му е обсаждана от византийците, но така и не е победен в края на Първата българска държава. Нашествениците са отрупвали Кракра с торби и каруци със злато, но не са го купили.

И сега перничанинът брани територията си със зъби и нокти. Градът остава непревземаем дори в мутренските времена, когато пипала из страната пускат престъпните босове. Тук не успя да стъпи нито Жоро Илиев, нито СИК, нито Карамански. Градът остана за тях непревземаема крепост, но пък роди собствения си уникат - Райко Кръвта. Жесток, безпардонен, див, но местен.

Стоманеното сърце на Монте Карло

Гордостта на перничани анализаторите търсят в славното минало на индустриалното сърце на България. Над 100 неща се случват за първи път в страната именно в този град. Оттук тръгва тежката ни индустрия, тук светва първата електрическа крушка. Пак тук идва интелигенция от цяла Европа с откриването на първата държавна мина. За тях напомня днес кв. "Монте Карло" в центъра на града. Чешки инженери донасят и първата за нашите земи модерна рулетка за хазарт. После отварят врати първият металургичен завод у нас, първият машиностроителен, първият стъкларски. Заплатите, които се дават, са без аналог и надвишават многократно тези в София. Създава се невиждан дотогава конгломерат от всякакви пришълци - инженери от интелигенцията, техници с отлични умения, общаци, престъпници, бягащи от закона. Като металург тук се е крил дори авторът на хитовия роман "С пагоните на дявола". Борис Недялков се е представял за руски разузнавач, за да избегне гонение от властта и се е скътавал, докато братушките го разкрият по искана от нашите разведка справка. През това време сериалът по неговата книга набира такава популярност, че първите в държавата са принудени да го помилват, за да не предизвикат всенародно вълнение.

Отломките на долче вита

Сигурната работа, съзнанието, че гради индустрията на цялата държава, и пълните джобове с пари позволяват на перничани да надигнат глава и да се мерят със столичани. И така до днес. Само че индустриалното сърце вече тупти едва-едва в железните отломки на старите заводи, а доходите са се сринали поголовно.

Пернишкото "долче вита" вече е спомен. Преструктурирането на икономиката отне на местните привилегията да работят и живеят достойно. И докато преди софиянци идваха да работят в Перник, вече перничани атакуват София и доста трудно го преглъщат. Според повечето историци в това се крие причината за случващите се лоши неща в града. За ужасната жестокост, от която настръхва цялата страна.

Ще се лее кръв

Кръв се лее навсякъде. Перник не е запазена територия за чудовищните престъпления. Има я и в столицата, и из цяла България. Подпечатана с клеймото "Перник", всяка кървава история става по-зловеща. Мистична, необикновена като в американски филм на ужасите. Така е и с последния случай. Мирослава бе отвлечена и убита. Грозно престъпление, но не по-грозно от трите трупа на убиеца от Ябланица или от убийството на Яна в Борисовата градина. Но пък е извършено в Перник.

Градът отдавна е и постоянна дъвка в устата на българина, когато трябва да запълва времето си с майтапи. И колкото да се пресолява манджата напоследък, трябва да се признае, че повечето от тези майтапи тръгват именно от перничани. От чудесното им чувство за хумор и самоирония. От силата им да се шегуват със себе си и така да осмиват недъзите на цялото общество.

Не напразно Перник е единственият, който има собствено шоу в националния тв ефир - "Пълна лудница". Страницата във Фейсбук "Пернишки шеги" е най-посещаваната в нета и в нея цяла България твори вицове и майтапи, естествено на гърба на перничани.

Крис наряза съученик, скри го в хладилника

Ученик извърши най-невероятното и жестоко убийство в Перник. Единайсетокласник от професионалната техническа гимназия "Юрий Гагарин" Кристиян Петров закла и транжира свой съученик на 12 октомври 2004 г. С домашна брадвичка пернишкият Джак Изкормвача наряза на парчета Кристин Иванов в необитаемия апартамент на баба си в блок 64 на ул. "Благой Гебрев". Кристиян първо отрязал главата и краката. После и ръцете. Дробовете и бъбреците пакетирал и прибрал в хладилника. Отделил месото от костите и ги заровил в горичката над стадион "Металург".

Убиецът и жертвата бяха съученици в ХI "б" клас на гимназията. Участници в обиска на апартамента още разказват, че на криминалистите им прилошало, когато открили останките в хладилната камера.

Кристиян бе осъден на 11 г. затвор, но никога не проговори и не обясни причините за невижданото зверство.

Сиси искаше да е легенда

Серийният убиец Станислав Ангелов-Сиси стана емблема на миньорския град с жестоките и безскрупулни разстрели на свои длъжници. Три от жертвите му бяха открити заровени голи, след като Сиси, на когото бандитите присмехулно викали Гъсеницата, ги застрелвал почти от упор в автомобила си. Изгарял дрехите им, викал свои приятели и заедно ги заравяли в местността около село Планиница, където преди месец пък бе открит и трупът на отвлечената и убита Мирослава Николова.

И тримата перничани са убити по различни поводи, но нито един от тях не е провокирал такава реакция, признават криминалисти, които разследват убийствата. Според полицейски психолози Сиси е изпитвал удоволствие да убива. И да се хвали с това. "Викал е приятели, за да покаже, че е силен, безскрупулен, див и жесток, да се облече поне с малка част от ореола на идола си Райко Кръвта. Да бъде почитан като местен дон", казват профайлърите.

Последните му 3 убийства са демонстративни, а поведението на убиеца било налудничаво и така е разобличен. "Не стреля, за да разреши спор или проблем. А за да бъде разкрит. Убийствата са извършени така, че да бъдат разкрити, да бъдат дискутирани, да станат легендарни", подозират полицаи.

Подобна психология е широко разпространена в Перник. За много от местните тийнейджъри Сиси е герой.

Райко Кръвта си играеше на война

С Райко Василев-Кръвта започва най-тъмната ера в историята на Перник. Красивият и своенравен младеж се превръща в най-големия наркодилър в Югозападна България и най-безпощадния преследвач на конкурентите от групировката СИК. Дознанията в досието му конкурират по страници дори "Война и мир". По негово време в Перник се гърмеше и ден, и нощ.

Легенди се разказват за зрелищните му гонки по дръзнали да влязат в града сикаджии, които засипваше с куршуми по време на автородео по централните улици. Заради него взривяваха жилищни блокове. Райко бе от най-близките авери на на благоевградския тартор на ВИС Васил Горчев-Кьоравия, а чрез него и на основателя на групировката Васил Илиев. Бил е довереник на Косьо Самоковеца и на други босове, но никога не им позволи да влязат сами в града.

Успя да се домогне до високи позиции в йерархията на родната мафия, но бе показно разстрелян на пъпа на Перник през октомври 2005 г. Над 10 куршума изсипаха срещу него килърите, целейки мишената си от преминаваща покрай хотел "Струма" кола.

Смъртта на Кръвта отключи невиждана гангстерска война. Атентати ставаха почти през месец в битка кой да заеме мястото му. Двете враждуващи групи почти се избиха до крак. Сега в Перник няма обособени босове, а само дребни пласьори.

Кметицата: Като мини-Ню Йорк сме

"Историята на Перник е като тази на Америка. В САЩ се събират хора от цял свят. Перник пък е конгломерат от граждани, дошли от почти всички краища на страната. Затова е по-различен. За да стане този конгломерат гражданско общество, са нужни време и усилия от самите граждани. Само така може да се достигне до онова чувство на солидарност и общност, което е характерно за по-изолираните и затворени места в България". Така започва анализа си за феномена Перник кметът Росица Янакиева.

"Желязната лейди" веднага допълва дисекцията на пернишката душа - своенравна и непокорна. Такава е от хилядолетия. Освен като мини-Ню Йорк, миньорският град е сред най-древните у нас. Има находки, които доказват, че селището е съществувало още преди 8000 г. В същото време индустриализацията превръща града в номер 1 в страната в близкото минало.

"После в годините на мутризацията тотално е разрушена моралната ценностна система на поколението, което днес е в активна възраст. Това е явление в цялата страна, но понеже перничани са по-особени, към тях трябват по-различни подходи и методи на органите, контролиращи гражданската сигурност", категорична е Росица Янакиева. И смята за неразумно постоянното вкарване на вносни ръководители на тези системи.

"Не, че са лоши, напротив - имат си своите професионални качества. Но не знаят спецификата на хората тук и на града, за да могат да го контролират и ръководят", смята Янакиева. В Перник има над 30 държавни контролни структури и всяка раздава собствено правосъдие. Всичко това обаче важи и за всеки друг град. "Ние сме по-интересни, защото винаги се мерим по София. А и имаме силата да се шегуваме със себе си", е обяснението на "желязната лейди" на Перник.

Жоро Бекъма - почетен гражданин: ГоУеми сме заради камбите и цианкалия

Начиии у Перник се раждат гоУеми гении, защото у гоУемия град се раждат само гоУеми - 175-6 см минимум! Там въздухът около заводите и по-специално в мините е много чист, което помага на далака да снабдява човешкия скелет с повече кислороден двуокис и цианкалий, ама в умерени количества. Така младата пернишка майка ражда гоУеми гении! До третия месец бебето гений се храни с пюре от млечни камби, а между яденетата му се дава по 100 г домашна отлежала, докато не стане много гоУем гений. А знаете ли коя мама е родила най-гоУемия гении? Е, как коя - мама Божка!

ГЕНИЙ -Радко реши задача на 2000 години

19-годишният Радко Котев от пернишкото село Драгичево изуми учените, като реши загадка, която мъчи умовете от 2000 г. насам. Ученикът от Националната природо-математическа гимназия разгада казуса на Аполоний. Като ученик на Евклипт, гъркът доразвива неговата задача да се построи окръжност, която минава през три дадени точки. "Казусът е поставен 260 г. пр.н.е. и до този момент съществуват четири доказателства, които изпълняват условието окръжността да се построи с линия и пергел. В същото време Питагоровата теорема, която е също почти толкова стара, има над 100 известни решения", разказва Радко Котев. Оригиналното решение на Аполониевата задача изгаря в Александрийската библиотека и остават само догадки за доказателствата на учения.
Какво даде Перник на България?
Жителите на миньорския град настояват отговорът на този въпрос да не бъде подценяван. Ето с какво е накичена "витрината" на Перник:
  • Боляринът Кракра Пернишки, отказал да предаде крепостта си на ромеите и срещу торби злато
  • Първата държавна мина
  • Първата ТЕЦ през 1918 г.
  • Първото произведено стъкло през 1931 г.
  • Първата брикетна фабрика през 1934 г.
  • Първият металургичен завод през 1953 г.
  • Първият работнически театър
  • Първият работнически духов оркестър
  • Първият Национален фестивал на кукерите и сурвакарите
  • Президентът Георги Първанов
  • Двама министър-председатели - Георги Димитров и Станко Тодоров
  • Бившият военен министър Георги Ананиев
  • Ген. Бриго Аспарухов - разузнавач и политик
  • Милко Ковачев - министър на енергетиката в правителството на Симеон II
  • Ясновидката Вера Кочовска
  • Поетът, писател и сценарист Борис Христов
  • Писателката Здравка Евтимова - един от най-продаваните бг автори в САЩ и Европа
  • Поетите Димитър Миланов, Георги Маринов  и Иван Милев
  • Художниците Любен Гайдаров, Иван Букарски,  Марин Гогев
  • Шампионът  по щанги Валентин Христов
  • Световният шампион по вдигане на тежести Йото Йотов
  • Олимпийският шампион по борба Боян Радев
  • Легендарният волейболист Борис Гюдеров

Анна ГЕОРГИЕВА - Стандарт

БИСЕР

Седим си във стая голема
и решавам дилема -
да ме има или да ме нема.
А отвънка ветъро свири -
харакири, харакири...

Круме Мекрото, самороден пернишки поет

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.