Медът може да лекува почти всичко

Когато човек се обръща за помощ към природата при наличието на тревожни индикации на тялото, най-често той се сеща за меда. Причината за това е, че той може да лекува почти всичко.

Медът е използван първоначално като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години, медът се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.

Това, че е мощен лек не е мит, а е научно обосновано.

Съвременната медицина е установила, че медът може да се използва самостоятелно или като помощно средство при лечение на редица заболявания като гастрит, стомашна и дуоденална язва, заболявания на горните и долните дихателни пътища, заболявания на сърдечносъдовата система, гинекологични заболявания и др.

Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергиен материал за мускулите, сърцето и нервната система. Известно е, че при спадане нивото на кръвната захар, намалява както умствената, така и физическата работоспособност. Въглехидратите увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Всичко това подобрява отделителната им функция и така се улеснява излъчването на отпадни продукти от организма. Съдържащите се в меда витамини (витамини от групите А, В, С, К, Е), макар и в малки количества, влияят на обмяната на веществата и подпомагат функцията на жлезите с вътрешна секреция.

Полезно е да се консумира мед, но в определени количества до 100 г дневно. Най-приемливо е това да става 1 час преди лягане или 3 часа след хранене. Медът може да бъде разтворен в топла (не гореща) вода и така да бъде приет от организма. Тъй като е богат на ензими, действието му улеснява функциите на храносмилателните жлези. Той подобрява и съня. Пчелният продукт, съчетан с лимонов сок, мляко или билков чай, помага също при простудни заболявания.

Според вида на растенията, от които е събран нектарът, медът бива полифлорен (от различни растения) и монофлорен (предимно от един вид растения). Установено е, че приема хранителните и лечебни свойства на растенията, от които е получен.

На края трябва да се знае, че при консумация на пчелен мед не трябва да се отива до крайности - той не може и не трябва да бъде единствен хранителен източник, т. е. пчелният мед е прекрасно лечебно и хранително средство в комбинация с други храни. Така организмът ще бъде подсигурен с всичко необходимо.

Източник: monitor.bg