Не е лесно да се направи равносметка на една отиваща си година, да претеглиш успехите и провалите, да намериш макар и искрица надежда за по-хубави дни Радомир е вторият по големина град в Пернишка област. Много ми се иска в равносметката на отиващата си 2009 година хубавото, доброто, успехите да са повече от връхлетялата криза.

Това обаче е доста трудна и почти непосилна задача. Още повече че бюджетът, с който разполагаше общината, бе недостатъчен за изпълнение на всички мероприятия, заложени в годишната програма на управата. Въпреки това Радомир е сред най-чистите общини в страната хвали се кметът Красимир Борисов. И тук е прав, защото наистина градът и селата в общината са с почистени улици, ликвидирани нерегламентирани сметища. Но това не е достатъчно, за да се чувстват жителите уютно. Необходими са още много неща, сред които на първо място грижа за здравето на хората грижа за децата и младежите, за тяхното образование ивъзпитание, за да израснат достойни граждани. Друго, с което общината може да се похвали, е довършване на административната сграда, която е почти готова за пускане в експлоатация. Градежът й е започнал преди 24 години, като тогава е била предвидена за партиен дом. От тогава 5 или 6 кметове не са успели да я довършат. Едва сега тя е пред пускане в експлоатация. През годините са похарчени над един милион лева за строежа на сградата, като е имало периоди, в които са давани пари само да се запази построеното до момента да не се срути. Пускът на сградата е отложен само за икономия на средства от отопление.

В края на октомври на Димитровден Радомир празнува Деня на града Макар и скромно, радомирци се веселиха и почетоха светеца покровител. Започна и реализацията на спечеления от общината проект за подобряване на социалната инфраструктура. Той е на стойност 4 681 055 лв. и предвижда пълна реконструкция на Дома за възрастни хора „Св. Иван Рилски" и на Дома за деца без родителски грижи до 7-годишна възраст „Радост" веело Дрен. Според кмета на общината Красимир Борисов само 16 са проектите в страната от този тип, спечелени пред регионалното министерство. „Постарахме се проектите да отговарят на всички европейски изисквания за двете социални заведения. Особено внимание сме обърнали на топлоизолациите на двете сгради. Освен това ще бъдат подменени всички инсталации, а за вътрешния интериор предлагаме топли цветове", каза при стартана проекта арх. Янко Йончев. Инж. Валентин Чавдарски от фирмата изпълнител пък съобщи, че фугите на панелната страдана Дома за стари хора ще бъдат цялостно санирани, за да издържат на 8-а степен земетресение. Съвсем нова ще бъде конфигурацията и на помещенията в Дома за деца в Дрен. Предвиден е вътрешен физкултурен салон и слънчеви батерии на покрива.

Макар и малко, и икономиката в общината отчете успехи. Машиностроителният завод изработи четиристотинтонна мелница за смилане на медна руда. Изделието е най-тежкото, произвеждано досега в заводите направено за повече от година. Според специалисти от предприятието мелницата е една от най-големите, произвеждани в момента в света. През юли бе чествана и 100-годишнината от официалното откриване на жп линията Радомир-Земен-Кюстендил. Юбилеят бе тържествено отбелязан на трите гари. В Радомирско бяха засети и ожънат и най-много декари от цялата област с пшеница -над 80 000, от които бяха добити над 300 кг от декар. Високи добиви получиха и картофопроизводителите от общината.

Може би през отиващата си година децата и младежите носеха най-много радост и надежда. С постигнатите успехи във викторини, конкурси, фестивали. С добрите дела и инициативи. Така в началото на април децата от SOS детско селище-Дрен засадиха 500 фиданки на баир над селото под ръководството и напътствията на специалисти на Държавното лесничейство в Радомир. Те участваха в проект, разработен от педагога в селището Стефан Василкьов, а целта му бе децата да свикнат да се грижат за гргоодата, да я пазят и множат. Проектът продължи с рибарско училище и практически занимания тюулов на риба съвместно с ловно-рибарското сдружение. Пак в Дрен, през юни, се проведе традиционният детски фолклорен фестивал „Слънце иде". На него се представиха 61 групи, формации, колективи, ансамбли за традиционен и обработен (песенен, танцов, музикален, обреден и словесен) фолклор, 50 индивидуални изпълнители - певци, инструменталисти, разказвачи и хумориещот 18общини от 5 области - Пернишка, Кюстендилска, Благоевградска Пазарджишка и Софийска, с общо 884-ма участници. Най-добрите бяха наградени от авторитетно жури, но най-голямата заслуга на фестивала е съхраняването на богатото фолклорно наследство във всичките му форми - песен, музика, танци, слово. В Радомир в конкурса „Мария Смилова", организиран от читалище „Напредък", със свои творби се включиха 80 ученици от Радомир, Перник, София, Сливен и Гоце Делчев със 106 творби и две мултимедийни гтрезешации. Спомоществовател на проявата бе бизнесменът инж. Димитър Димитров, който и в тежката криза намира начин да помогне. Учениците от театралната група на Лидерския съвет при Техническа професионална гимназия „Н. Вагша-ров" в Радомир представиха своята първа театрална постановка „ЧА-ЧА-ЧА". Младите актьори очароваха публиката със своето изпълнение. Според зрителите тяхното представяне е надминало очакванията на всички. Наскоро най-старото електротехническо училище в страната отбеляза 100 години от рождението на патрона Никола Вапцаров и 84 години от откриване на училището.

Проблемите обаче като че бяха повече от успехите в общината. Още в началото на годината фирми и граждани заведоха дело в административния съд срещу решението на Общинския съвет за размера на такса "битови отпадъци". За гражданите тя бе 4 промила, а за фирмите -10. На първа инстанция делото спечели Общинският съвет, но бе обжалвано и още не е приключило. Това доведе до ниска събираемост на местния налог - едва малко над 40% от планираното. Почти в безизходица е и общинската болница която е натрупала от 2002 година досега дългове за над 600 000 лв. към доставчици на лекарства и консумативи, за ток и вода. Въпреки финансовите инжекции от общината здравното заведение в момента е в състояние на будна кома. Лекарите протестираха заради бездействието на властта за решаване на проблемите и заплашиха с оставки. Общинският съвет не се съгласи здравното заведение да бъде преструктурирано от МБАЛ в специализирана болница за вътрешни болести. Управителят й д-р Цветан Георгиев подаде оставка и на последното заседание на Общинския съвет той бе освободен. Мотивът на съветниците да не дадат съгласие за преструктуриране на болницата бе, че тя обслужва три общини - Радомирска, Земенска и Ковачевска.

Тежки дни настанаха и за бизнеса. Предприятията в общината започнаха с пускане на персонала в продължителен отпуск, преминаха към масови съкращения и работа на 4 часа, за да се спасят от фалит. Само от фирма „Радомир метал индъстрийз" бяха съкратени над 600 души през тази година. „Не сме умираща, а високотехнологична фирма, клиентите ни са главно от чужбина и около 95% от продукцията ни е предназначена за най-големите чуждестранни фирми. Кризата не ни притеснява, а съкращенията на персонала", каза през лятото председателят на Надзорния съвет Пламен Бонев. Той изрази тогава надежда максимум до година и половина да се излезе от кризата. В„Бесттехника-Тежко машиностроене" работят 340 души, работници се жалват, че от месеци не им е изплащан пълният размер на заплатите и живеели на кредит. Мнозина предпочитали да напуснат „по взаимно съгласие". Голямата безработица и бедността притискат хората, които имат все по-малко поводи за празници. Заради това все повече са песимистите за бъдещето. Всички се надяват, че ще дойдат и подобри дни, да свърши кризата ида започне съживяване в иначе хубавия град с богата история и традиции./Вяра

Obzor: Radomir prezhivya 2009 g. v kleshhite na krizata

Ne e lesno da se napravi ravnosmetka na edna otivashha si godina, da preteglish uspehite i provalite, da namerish makar i iskrica nadezhda za po-hubavi dni Radomir e vtoriyat po golemina grad v Pernishka oblast. Mnogo mi se iska v ravnosmetkata na otivashhata si 2009 godina hubavoto, dobroto, uspehite da sa poveche ot vryhletyalata kriza.

Tova obache e dosta trudna i pochti neposilna zadacha. Oshhe poveche che byudzhetyt, s koyto razpolagashe obshhinata, be nedostatychen za izpylnenie na vsichki meropriyatiya, zalozheni v godishnata programa na upravata. Vypreki tova Radomir e sred nay-chistite obshhini v stranata hvali se kmetyt Krasimir Borisov. I tuk e prav, zashhoto naistina gradyt i selata v obshhinata sa s pochisteni ulici, likvidirani nereglamentirani smetishha. No tova ne e dostatychno, za da se chuvstvat zhitelite uyutno. Neobhodimi sa oshhe mnogo neshha, sred koito na pyrvo myasto grizha za zdraveto na horata grizha za decata i mladezhite, za tyahnoto obrazovanie ivyzpitanie, za da izrasnat dostoyni grazhdani. Drugo, s koeto obshhinata mozhe da se pohvali, e dovyrshvane na administrativnata sgrada, koyato e pochti gotova za puskane v eksploataciya. Gradezhyt y e zapochnal predi 24 godini, kato togava e bila predvidena za partien dom. Ot togava 5 ili 6 kmetove ne sa uspeli da ya dovyrshat. Edva sega tya e pred puskane v eksploataciya. Prez godinite sa poharcheni nad edin milion leva za stroezha na sgradata, kato e imalo periodi, v koito sa davani pari samo da se zapazi postroenoto do momenta da ne se sruti. Puskyt na sgradata e otlozhen samo za ikonomiya na sredstva ot otoplenie.

V kraya na oktomvri na Dimitrovden Radomir praznuva Denya na grada Makar i skromno, radomirci se veseliha i pochetoha sveteca pokrovitel. Zapochna i realizaciyata na specheleniya ot obshhinata proekt za podobryavane na socialnata infrastruktura. Toy e na stoynost 4 681 055 lv. i predvizhda pylna rekonstrukciya na Doma za vyzrastni hora „Sv. Ivan Rilski" i na Doma za deca bez roditelski grizhi do 7-godishna vyzrast „Radost" veelo Dren. Spored kmeta na obshhinata Krasimir Borisov samo 16 sa proektite v stranata ot tozi tip, specheleni pred regionalnoto ministerstvo. „Postarahme se proektite da otgovaryat na vsichki evropeyski iziskvaniya za dvete socialni zavedeniya. Osobeno vnimanie sme obyrnali na toploizolaciite na dvete sgradi. Osven tova shhe bydat podmeneni vsichki instalacii, a za vytreshniya interior predlagame topli cvetove", kaza pri startana proekta arh. YAnko Yonchev. Inzh. Valentin CHavdarski ot firmata izpylnitel pyk syobshhi, che fugite na panelnata stradana Doma za stari hora shhe bydat cyalostno sanirani, za da izdyrzhat na 8-a stepen zemetresenie. Syvsem nova shhe byde konfiguraciyata i na pomeshheniyata v Doma za deca v Dren. Predviden e vytreshen fizkulturen salon i slynchevi baterii na pokriva.

Makar i malko, i ikonomikata v obshhinata otchete uspehi. Mashinostroitelniyat zavod izraboti chetiristotintonna melnica za smilane na medna ruda. Izdelieto e nay-tezhkoto, proizvezhdano dosega v zavodite napraveno za poveche ot godina. Spored specialisti ot predpriyatieto melnicata e edna ot nay-golemite, proizvezhdani v momenta v sveta. Prez yuli be chestvana i 100-godishninata ot oficialnoto otkrivane na zhp liniyata Radomir-Zemen-Kyustendil. YUbileyat be tyrzhestveno otbelyazan na trite gari. V Radomirsko byaha zaseti i ozhynat i nay-mnogo dekari ot cyalata oblast s pshenica -nad 80 000, ot koito byaha dobiti nad 300 kg ot dekar. Visoki dobivi poluchiha i kartofoproizvoditelite ot obshhinata.

Mozhe bi prez otivashhata si godina decata i mladezhite noseha nay-mnogo radost i nadezhda. S postignatite uspehi vyv viktorini, konkursi, festivali. S dobrite dela i iniciativi. Taka v nachaloto na april decata ot SOS detsko selishhe-Dren zasadiha 500 fidanki na bair nad seloto pod rykovodstvoto i napytstviyata na specialisti na Dyrzhavnoto lesnicheystvo v Radomir. Te uchastvaha v proekt, razraboten ot pedagoga v selishheto Stefan Vasilkuov, a celta mu be decata da sviknat da se grizhat za grgoodata, da ya pazyat i mnozhat. Proektyt prodylzhi s ribarsko uchilishhe i prakticheski zanimaniya tyuulov na riba syvmestno s lovno-ribarskoto sdruzhenie. Pak v Dren, prez yuni, se provede tradicionniyat detski folkloren festival „Slynce ide". Na nego se predstaviha 61 grupi, formacii, kolektivi, ansambli za tradicionen i obraboten (pesenen, tancov, muzikalen, obreden i slovesen) folklor, 50 individualni izpylniteli - pevci, instrumentalisti, razkazvachi i humorieshhot 18obshhini ot 5 oblasti - Pernishka, Kyustendilska, Blagoevgradska Pazardzhishka i Sofiyska, s obshho 884-ma uchastnici. Nay-dobrite byaha nagradeni ot avtoritetno zhuri, no nay-golyamata zasluga na festivala e syhranyavaneto na bogatoto folklorno nasledstvo vyv vsichkite mu formi - pesen, muzika, tanci, slovo. V Radomir v konkursa „Mariya Smilova", organiziran ot chitalishhe „Napredyk", sys svoi tvorbi se vklyuchiha 80 uchenici ot Radomir, Pernik, Sofiya, Sliven i Goce Delchev sys 106 tvorbi i dve multimediyni gtrezeshacii. Spomoshhestvovatel na proyavata be biznesmenyt inzh. Dimityr Dimitrov, koyto i v tezhkata kriza namira nachin da pomogne. Uchenicite ot teatralnata grupa na Liderskiya syvet pri Tehnicheska profesionalna gimnaziya „N. Vagsha-rov" v Radomir predstaviha svoyata pyrva teatralna postanovka „CHA-CHA-CHA". Mladite aktuori ocharovaha publikata sys svoeto izpylnenie. Spored zritelite tyahnoto predstavyane e nadminalo ochakvaniyata na vsichki. Naskoro nay-staroto elektrotehnichesko uchilishhe v stranata otbelyaza 100 godini ot rozhdenieto na patrona Nikola Vapcarov i 84 godini ot otkrivane na uchilishheto.

Problemite obache kato che byaha poveche ot uspehite v obshhinata. Oshhe v nachaloto na godinata firmi i grazhdani zavedoha delo v administrativniya syd sreshhu reshenieto na Obshhinskiya syvet za razmera na taksa "bitovi otpadyci". Za grazhdanite tya be 4 promila, a za firmite -10. Na pyrva instanciya deloto specheli Obshhinskiyat syvet, no be obzhalvano i oshhe ne e priklyuchilo. Tova dovede do niska sybiraemost na mestniya nalog - edva malko nad 40% ot planiranoto. Pochti v bezizhodica e i obshhinskata bolnica koyato e natrupala ot 2002 godina dosega dylgove za nad 600 000 lv. kym dostavchici na lekarstva i konsumativi, za tok i voda. Vypreki finansovite inzhekcii ot obshhinata zdravnoto zavedenie v momenta e v systoyanie na budna koma. Lekarite protestiraha zaradi bezdeystvieto na vlastta za reshavane na problemite i zaplashiha s ostavki. Obshhinskiyat syvet ne se syglasi zdravnoto zavedenie da byde prestrukturirano ot MBAL v specializirana bolnica za vytreshni bolesti. Upravitelyat y d-r Cvetan Georgiev podade ostavka i na poslednoto zasedanie na Obshhinskiya syvet toy be osvoboden. Motivyt na syvetnicite da ne dadat syglasie za prestrukturirane na bolnicata be, che tya obsluzhva tri obshhini - Radomirska, Zemenska i Kovachevska.

Tezhki dni nastanaha i za biznesa. Predpriyatiyata v obshhinata zapochnaha s puskane na personala v prodylzhitelen otpusk, preminaha kym masovi sykrashheniya i rabota na 4 chasa, za da se spasyat ot falit. Samo ot firma „Radomir metal indystriyz" byaha sykrateni nad 600 dushi prez tazi godina. „Ne sme umirashha, a visokotehnologichna firma, klientite ni sa glavno ot chuzhbina i okolo 95% ot produkciyata ni e prednaznachena za nay-golemite chuzhdestranni firmi. Krizata ne ni pritesnyava, a sykrashheniyata na personala", kaza prez lyatoto predsedatelyat na Nadzorniya syvet Plamen Bonev. Toy izrazi togava nadezhda maksimum do godina i polovina da se izleze ot krizata. V„Besttehnika-Tezhko mashinostroene" rabotyat 340 dushi, rabotnici se zhalvat, che ot meseci ne im e izplashhan pylniyat razmer na zaplatite i zhiveeli na kredit. Mnozina predpochitali da napusnat „po vzaimno syglasie". Golyamata bezrabotica i bednostta pritiskat horata, koito imat vse po-malko povodi za praznici. Zaradi tova vse poveche sa pesimistite za bydeshheto. Vsichki se nadyavat, che shhe doydat i podobri dni, da svyrshi krizata ida zapochne syzhivyavane v inache hubaviya grad s bogata istoriya i tradicii./Vyara