TOBACCO ROAD

TOBACCO ROAD

Зимна сутрин на двехилядната. Слизам на последната спирка на рейс номер пет в далечен квартал. Над табаните се боричкат мъглите и дима, а на мен ми се струва, че всеки момент отнякъде ще изскочат Нийл Армстронг и Едуин Олдрин и ще почнат да ме баламосват с оня стар лаф, нали се сещате, за малката стъпка на луната и голямата стъпка за човечеството. Обаче вместо тия зевзеци из мътното на махалата се щурат единствено мълчаливи групи цигани. Издали са желязото, сега ще купят цигари, хляб и ако остане, ракийка от наливната, по лев и двайсе литъра. Живеят долу в старите общежития. Влизал съм само веднъж там - всичко годно за огрев е унищожено, а хората са свити по ъглите. И през петнайсти век не е било така.

Ето го моят човек. Спира с лъскав мерцедес на спирката и весело ме кани в кафенето отсреща. Било негово, кафенето и цялата тая красота наоколо.

- Какво прави баща ти? - пита ме оня на сядане все едно му пука.
- Бачкаме - отговарям делово. - Леярната има да събира много пари, но трябва да продължим. Имаме поръчка да леем тия бронзови рингове за ТЕЦ "Бобов дол". Иначе ще спрат да работят те. Всички сме по веригата...
- Ясно - усмихва се бизнесменът.-И ви трябва мед и калай за отливката?
- Точно така.

Онзи се обляга и пали цигара от дългите.

- Виж сега. Няма никъде мед. Преди два месеца циганите свалили един далекроповод на Казичане и Господин Премиерът Костов сложи мораториум на търговията с цветно. Аз обаче мога да ви намеря два тона. Ще кажеш на баща ти, че цената е четри кинта на кило. Само четиресет процента му скача цената, това е най доброто, което може да се намери. И медта е много качествена.

Сега на мен ми е ясно. Баща ми няма да се съгласи, най малкото защото ония от теца я му платят отливките, я не. Казвам нещо любезно и човекът отсреща става все по-доволен, ухае му на финикийски знаци.

- Ела сега да ти покажа нещо - казва и ме води зад кафенето.

Не мога да повярвам. Точно там насред нищото на ужасните табани се е ширнала конната база на богаташа. Два-три расови коня се потичват натам-насам, яздят ги още по-расови девойки с чистички жокейски костюми.

- Е? - хили се оня. - К`во ше каеш?
- Малко ми е странно - казвам сериозно. - Не съм очаквал да видя това тук.
- Конете са страхотен бизнес.

Домакинът ме потупва щедро.

- Сигурно, -казвам на изпроводяк, - обаче според мен голфът е бъдещето.

Древният червен автобус "Чавдар" ме връща обратно към града. Преминаваме покрай общежитията, комините димят, а отпред са прострени стотици детски дрешки. На хора от бъдещето. Татковците са издали желязото и сигурно са щастливи.

Обаче аз не съм. Чувствам се виновен заради тях. Срам ме е, че ми е топло и че вкъщи има за вечеря.

Целият свят е като тоя далечен квартал. Озоновата дупка се увеличава, а някакви типове си направили ски писта в пустинята. Пък аз съм лош, че използвам дезедорант... В собствената ни страна хиляди хора живеят в петнайстия век, събрани в ъглите, но ние не ги виждаме. Какво виждаме изобщо? Като враните, само лъскавите неща и ходим по луната.

Вечерта пускам телевизора с местните новини. Гордо съобщават, че се планира в скоро време на мястото на табаните покрай града да се построи игрище за голф. Защото голфът е бъдещето, нали така.

TOBACCO ROAD

Zimna sutrin na dvehilyadnata. Slizam na poslednata spirka na reys nomer pet v dalechen kvartal. Nad tabanite se borichkat myglite i dima, a na men mi se struva, che vseki moment otnyakyde shhe izskochat Niyl Armstrong i Eduin Oldrin i shhe pochnat da me balamosvat s onya star laf, nali se seshhate, za malkata stypka na lunata i golyamata stypka za chovechestvoto. Obache vmesto tiya zevzeci iz mytnoto na mahalata se shhurat edinstveno mylchalivi grupi cigani. Izdali sa zhelyazoto, sega shhe kupyat cigari, hlyab i ako ostane, rakiyka ot nalivnata, po lev i dvayse lityra. ZHiveyat dolu v starite obshhezhitiya. Vlizal sym samo vednyzh tam - vsichko godno za ogrev e unishhozheno, a horata sa sviti po yglite. I prez petnaysti vek ne e bilo taka.

Eto go moyat chovek. Spira s lyskav mercedes na spirkata i veselo me kani v kafeneto otsreshha. Bilo negovo, kafeneto i cyalata taya krasota naokolo.

- Kakvo pravi bashha ti? - pita me onya na syadane vse edno mu puka.
- Bachkame - otgovaryam delovo. - Leyarnata ima da sybira mnogo pari, no tryabva da prodylzhim. Imame porychka da leem tiya bronzovi ringove za TEC "Bobov dol". Inache shhe sprat da rabotyat te. Vsichki sme po verigata...
- YAsno - usmihva se biznesmenyt.-I vi tryabva med i kalay za otlivkata?
- Tochno taka.

Onzi se oblyaga i pali cigara ot dylgite.

- Vizh sega. Nyama nikyde med. Predi dva meseca ciganite svalili edin dalekropovod na Kazichane i Gospodin Premieryt Kostov slozhi moratorium na tyrgoviyata s cvetno. Az obache moga da vi namerya dva tona. SHHe kazhesh na bashha ti, che cenata e chetri kinta na kilo. Samo chetireset procenta mu skacha cenata, tova e nay dobroto, koeto mozhe da se nameri. I medta e mnogo kachestvena.

Sega na men mi e yasno. Bashha mi nyama da se syglasi, nay malkoto zashhoto oniya ot teca ya mu platyat otlivkite, ya ne. Kazvam neshho lyubezno i chovekyt otsreshha stava vse po-dovolen, uhae mu na finikiyski znaci.

- Ela sega da ti pokazha neshho - kazva i me vodi zad kafeneto.

Ne moga da povyarvam. Tochno tam nasred nishhoto na uzhasnite tabani se e shirnala konnata baza na bogatasha. Dva-tri rasovi konya se potichvat natam-nasam, yazdyat gi oshhe po-rasovi devoyki s chistichki zhokeyski kostyumi.

- E? - hili se onya. - K`vo she kaesh?
- Malko mi e stranno - kazvam seriozno. - Ne sym ochakval da vidya tova tuk.
- Konete sa strahoten biznes.

Domakinyt me potupva shhedro.

- Sigurno, -kazvam na izprovodyak, - obache spored men golfyt e bydeshheto.

Drevniyat cherven avtobus "CHavdar" me vryshha obratno kym grada. Preminavame pokray obshhezhitiyata, kominite dimyat, a otpred sa prostreni stotici detski dreshki. Na hora ot bydeshheto. Tatkovcite sa izdali zhelyazoto i sigurno sa shhastlivi.

Obache az ne sym. CHuvstvam se vinoven zaradi tyah. Sram me e, che mi e toplo i che vkyshhi ima za vecherya.

Celiyat svyat e kato toya dalechen kvartal. Ozonovata dupka se uvelichava, a nyakakvi tipove si napravili ski pista v pustinyata. Pyk az sym losh, che izpolzvam dezedorant... V sobstvenata ni strana hilyadi hora zhiveyat v petnaystiya vek, sybrani v yglite, no nie ne gi vizhdame. Kakvo vizhdame izobshho? Kato vranite, samo lyskavite neshha i hodim po lunata.

Vecherta puskam televizora s mestnite novini. Gordo syobshhavat, che se planira v skoro vreme na myastoto na tabanite pokray grada da se postroi igrishhe za golf. Zashhoto golfyt e bydeshheto, nali taka.